Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Не беше свикнала на охолство. От детските си години в Лон льо Соние пазеше спомена за бавната смяна на сезоните, за снега, който се топи и капка по капка се стича през улука, за удивеното птиче, което чурулика първата си пролетна песен, за цветето, което се разпуква, прасето, което грухти в кочината, още лепкавата пеперуда, измъкнала се от какавидата, кестена, който танцува и се пука на огъня. Упорит глас повтаряше в главата й: прекалено бързо, прекалено бързо, прекалено глупаво. А и наистина самотата й тежеше.
Беше прекалено възрастна, за да я харесат младите китайски милиардери, а чужденците, с които се срещаше, до един бяха женени. Беше повярвала в Луи Монбазие, производител на малки електрически уреди. Беше излизала с него три вечери поред, три вечери, в които се държаха за ръцете, смяха се, тя вече си представяше как урежда преместването си в Блоа, как си поделят таксата за телевизията, но на четвъртата вечер той тикна под носа й албумче със снимки на жена си и синовете. Ясно, си беше помислила тя и отказа да го целуне, когато я изпрати до къщи.
Тревогата се задейства истински в деня, в който господин Уей й отказа командировка до Килифи. Тя искаше да повърви по стъпките на младата Милен, която се беше измъкнала от Курбвоа, да подиша изпълнения с леност въздух на Африка, да се разходи по плажа с белия пясък, да зърне отново жълтите очи на крокодилите.
- Изключено - изписка той. - Ще останете тук и ще работите.
- Но само за малко, да се проветря...
- Не е хубаво - прекъсна я той. - Никак не е хубаво. Вие не мърда. Вие нестабилна. Вие опасна за вас. Аз следя вас за ваше добре. Аз държи ваш паспорт в сейф.
След което се беше изкашлял гръмко, за да й покаже, че разговорът е приключил. Това беше неговият начин да тряска вратата под носа на някого. Тя се оказа пленница на алчния стар китаец, който пресмяташе парите си, тракайки с топчетата на сметалото, и разпищолен се чешеше по ташаците.
- УЬа1 а рг!у2 - беше казала тя на лошия си англйски.
„Уапити, уапити!“ - се бяха развикали двете очарователни момиченца, размахали тенджерата с изгорялото лосово месо. Ортанс и Зое бяха изскочили като дяволчета от кутия. Колко ми липсват! Понякога им говореше преди заспиване. Играеше си на майка. Зашиваше разпран подгъв, гладеше панталон, наместваше немирни къдрици на челото. Сигурно са се променили. Няма да ги позная. Ще ме гледат студено, както гледат високомерно всички чужденци. Вече съм емигрантка, човек без корени...
В един френски вестник отпреди няколко седмици беше прочела репортаж за бунтовете в китайските селски райони. Селяни, които се съпротивляват срещу заграбването на земята им, за да построят на нея заводи. Армията укротила непокорните, но за кратко. Красивите афиши с лотоси, които били залепили по стените на кирпичените къщички, скоро щели да бъдат накъсани. Идваше началото на края.
На следващата сутрин Милен Корбие реши да се ориентира към следващия период в живота си - завръщане във Франция.
За целта щеше да има нужда от Марсел Гробз.
Анриет ликуваше: току-що се беше разминала с младата прислужница и Жозиан в парка Монсо. Ама в какво състояние беше тая Жозиан! Призрак. Липсваха само паяжините по костите. Вървеше приведена, обувките й бяха с дебели губени подметки. Накланяше се наляво, после надясно, плуваше в морскосиньото габарди-нено манто, правата й изтъняла коса хвърчеше във всички посоки. Прислужницата я водеше и не я изпускаше от поглед. Не подминаха нито една пейка, без да поседнат.
Работата напредваше! Магиите на Шерюбин бяха направили чудеса. Като си помисля само що време отиде, докато се убедя в силата на магията! Колко много хитри заговори щях да скроя! От колко врагове щях да се освободя! Какво състояние можех да натрупам! При тези мисли й се завиваше свят. Да бях знаела, ох, да бях знаела... - си повтаряше тя, сваляйки голямата си шапка. Тя пооправи косата си да бухне малко, защото тежката грозна мекица я беше смачкала, и се усмихна лъчезарно в огледалото. Беше открила ново измерение: всемогъществото. Отсега нататък законите, на които се подчиняваха простосмъртните, не важаха за нея. Тя се беше устремила право към целта с тайното оръжие Шерюбин за неприятните дела и щеше да разцъфти с предишния си блясък. Пак ще имам бележници с кожена подвързия от „Ермес“, сапуни „Гер-лен“, фино тъкани кашмирени шалове, лавандулов ароматизатор за бельото, визитки „Касгрен“, процедури по таласотерапия в хотел „Роял“, а банковата ми сметка ще набъбва ден след ден. Още малко и щеше да затанцува из луксозния си хол с дървени ламперии. След моментно колебание пршципна с два пръста полата си, запретна я леко и започна да се върти, да се върти, обзета от неистова радост. Светът й принадлежеше. Щеше да бъде безмилостна владетелка. А когато стана милионерка, ще си купя приятели. Винаги ще бъдат съгласни с мен, ще ме водят на кино, ще ми плащат билета, ще ми плащат такситата, ще ме канят на ресторант. Ще ми е достатъчно само да размахам пред очите им някоя и друга облага, да им подшушна, че ще ги спомена в завещанието си, че ще им уредя жилищен заем, и антрето ще е пълно с чакащи приятели. Валсове на Щраус зазвучаха в главата й, тя си затананика. Дрезгавият й глас разпръсна мечтата. Тя се закова на място и се укори: не бива да си позволявам да лелея празни мечти, трябва да се стегна, да продължа битката, следвайки начертания план. Все още не беше потърсила дядо Гробз, но скоро щеше да набере номера и да прошепне: „Ало, Марсел, обажда се Анриет, не е ли време да си поговорим двамата без адвокати и посредници, какво ще кажеш?“ Той нямаше да е в състояние да се съпротивлява и тя щеше да получи каквото поиска. Няма да й се налага повече да ограбва парите на слепеца пред кооперацията.