Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Изображенията в Наска имат две отличителни функции. Фигурите, които нарекохме „първични“, описват историята в основата на предсказанието за Деня на Страшния съд, а „вторичните“, издълбани в близост до тях, ни дават важни податки, за да ни помогнат да разшифроваме значението им.
Разказът на художника започва в центъра на пустинята с фигурата, която Мария нарече „слънце“ — съвършен кръг, от който излизат двайсет и три линии. Едната е по-дълга от другите и се простира на трийсет и два километра в пустинята. Дванайсет години по-късно аз щях да открия, че тази дълга линия сочи точно към пояса на Орион. Скоро след това Майкъл щеше да намери контейнер от иридий, заровен в средата на този загадъчен ориентир, и вътре — древна карта на света (справка — написаното в дневника ми на 14 юни 1990 г.). На пергамента бе обозначен полуостров Юкатан и Мексиканският залив като бойното поле на предстоящия Армагедон.
Близо до „слънцето“ в Наска е издълбан паяк — Ricinulei — един от най-редките видове на света, който се среща само в някои недостъпни райони на амазонската джунгла. Също като китовете и маймуната, и този вид паяк не живее в пустинята на Перу. Ето защо ние решихме, че тази фигура е насочваща и в случая — небесен маркер. Оказа се, че паякът е невероятно точен земен ориентир, направен, за да насочи наблюдателя към съзвездието Орион. Правите линии на насекомото са ориентирани така, че да проследяват променящото се местоположение на трите звезди в пояса на Орион — същите, към които египтяните са ориентирали пирамидите в Гиза.
Около „слънцето“ са разпръснати десетина странни рисунки на хищни крилати същества. Забележете, че не говоря за по-скорошните рисунки на колибри и пеликан — два вида, които се срещат в региона, а за серия демонични на вид същества, каквито не познавам. Платото Наска е осеяно с рисунките на тези загадъчни същества с нокти, но аз още нямам представа каква е функцията им.
Най-дългото животно там е сто осемдесет и пет метровата змия. За съжаление, голяма част от влечугото е унищожена от панамериканската магистрала, която минава през тялото му. Присъствието на змията в пампата може би символизира тъмната ивица в Млечния път, а близостта й до рисунката на пирамидата вероятно е знак, насочващ ни към Чичен Ица, град на маите, доминиран от образа на Пернатата змия.
Опашката на змията също е ориентирана към Орион.
В Наска има още няколко рисунки, които се открояват като части от предсказанието на маите. Една от тях — и любимата ни — е фигурата, която нарекохме „астронавта“. Наличието на двехилядигодишна рисунка на извънземно същество ни даде сили, защото беше убедително напомняне, че не сме сами в издирването си, поне духовно. Подобният на бухал хуманоид в униформа и ботуши е вдигнал дясната си ръка в жест, който може да се изтълкува като приятелство. Гигантското извънземно ясно се откроява от останалата част на посланието на Наска и е издълбано на склона на хълма като подпис на художник в ъгъла на платното.
23 декември 1989 г.
След повече от четири години работа в пустинята на Перу аз реших да заведа семейството си да види най-внушителната древна рисунка — Тризъбеца на Паракас. Фигурата се намира на сто и шейсет километра на север в пампата и често я наричат Канделабъра или Свещникът на Андите. Тризъбецът никога не е бил свързван официално с рисунките в Наска, макар че сложната му форма, размери и възраст го класифицират като произведение на същия загадъчен художник.
Създателят на Тризъбеца е избрал да издълбае този колосален символ на целия планински склон, гледащ към залива Паракас. Величествената фигура прилича на свещник с три остри върха, подобен на вила на дявол, с изключение на заострените краища. Всички са насочени нагоре и са украсени с мотиви на венчелистчета. Тъй като Тризъбецът е изложен на по-сурови климатични условия от рисунките в Наска, художникът го е изсякъл много по-дълбоко в склона, на десетина метра навътре в солената, подобна на кора повърхност на хълма. Тризъбецът на Паракас е дълъг сто и осемдесет и широк шейсет метра и лесно се забелязва.
Спомням си как в онзи съдбовен декемврийски ден тримата наблюдавахме от лодката древния ориентир. Докато слънцето залязваше зад гърба ни, подобната на кристал почва на Тризъбеца започна да искри на отслабващата светлина, придавайки му ярък червеникав блясък. Ефектът сякаш зареди Мария с енергия и тя бързо стигна до извода, че Тризъбецът сигурно е оставен като древен знак, насочващ цивилизацията ни към платото Наска.