Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Неочаквано любимата ми се преви на две от непоносима болка и изстена жаловито. И после, докато Майкъл и аз гледахме ужасени, изгуби съзнание и падна в лодката.
Откъс от дневника на професор Джулиъс Гейбриъл
Справка каталог 1985–1990 г. стр. 31–824
Фотоалбум флопидиск 8 и 9
Име на файла: НАСКА, снимки 34 и 56
22.
13 декември 2012 г.
На борда на американския военен кораб „Бун“
Мексиканския залив
4:46 ч.
Капитан Едмънд Лус поздрави вицепрезидента Инис Чейни и Марвин Тепърман, които слязоха от хеликоптера „Сикорски СХ-605“ и стъпиха на палубата на „Бун“.
— Как сте, господин вицепрезидент? — усмихна се капитанът. — Май не се чувствате много добре.
— Атмосферните условия бяха лоши. На позиция ли са безпилотните летателни разузнавателни апарати?
— Двата летателни апарата „Хищник“ кръжат над набелязания район, както поискахте, сър.
Марвин съблече спасителната си жилетка и я даде на пилота на хеликоптера.
— Капитане, какво кара хората ви да мислят, че тази нощ пак ще видим един от онези водовъртежи?
— Сензорите показват, че подземните електромагнитни флуктуации се увеличават, точно както стана последния път, когато се появи водовъртежът.
Капитанът ги поведе към Бойния информационен център на кораба.
В препълненото с уреди помещение кипеше трескава дейност. Командирът Къртис Брод отмести поглед от хидролокатора.
— Идвате точно навреме, капитане. Сензорите показват повишение на електромагнитната дейност. По всичко личи, че се образува поредният водовъртеж.
На главозамайваща височина над изумруденозеленото сияние кръжаха два безпилотни летателни апарата за въздушно разузнаване „Хищник“. Водите на Мексиканския залив започнаха да се въртят в посока, обратна на часовниковата стрелка, и инфрачервените и телевизионните камери на летателните апарати изпратиха картина до „Бун“.
Чейни, Тепърман, капитан Лус и двайсет и четиримата технически специалисти и учени се вторачиха във видеомониторите. Водовъртежът започна да придобива ясни очертания.
Вицепрезидентът недоверчиво поклати глава.
— Какво може да притежава силата да предизвика такова нещо?
— Може би същото, което взривява карстовите образувания в западната част на Тихия океан — прошепна Марвин.
Водата се завъртя по-бързо. Чудовищната сила отвори тунел, който се спусна към дупката в морското дъно, откъдето блесна ослепителна изумруденозелена светлина.
— Ето там — викна Марвин и посочи екрана. — Издигат се от центъра…
— Виждам ги — прошепна Чейни.
От светлината се извисиха три тъмни сенки.
— Какво е това, по дяволите? — викна Лус.
Десетина смаяни учени извикаха на колегите и помощниците си да проверят, че информацията от сензорите се записва.
Нещата продължиха да се издигат. Извисиха се над повърхността на морето и се приближиха до двата ниско кръжащи безпилотни разузнавателни апарата.
Картината от единия „Хищник“ стана неясна, после изчезна.
Вторият „Хищник“ продължи да предава.
— Двата „Сийхоук“ да излетят веднага — заповяда капитан Лус. — Само да разузнават. Дръжте останалия „Хищник“ на безопасно разстояние. Не трябва да губим сигнала от него.
— Слушам, сър. Какво означава безопасно разстояние?
— Капитане, двата „Сийхоук“ излетяха…
— Да се държат настрана от светлината! — извика Чейни.
Трите извънземни обекта се издигнаха на височина шестстотин метра, направиха пирует с прецизността на роботи, завъртайки хоризонтално огромните си крила, увеличиха скоростта си и изчезнаха.
Капитан Лус се втурна към радара. Лейтенант Линда Мурареску вече проследяваше обектите с бързо въртящата се радарна чиния на „Бун“.
— Засякох ги, сър. Не съм виждала такова нещо. Не излъчват топлина, нито звук, а само леки електромагнитни смущения. Нищо чудно, че сателитите ни не могат да ги открият. Трите мишени се отправят на запад. По-добре се свържете със САККО, капитане. Обектите се движат много бързо и всеки момент ще изчезнат от екрана.