Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Както винаги, слуховете се разнасят бързо — кисело отбеляза Рийс. — Нямах желание да ти се обадя. Ако си тук да ме спасяваш, не си прави труда. Нямам нужда от герой. Трябва да си свърша работата.
— Ще изчакам края на смяната ти и ще те закарам у нас. А утре сутрин ще отидем да се видим с Рик.
— Не искам никой да ме чака. А и имам планове за след работа.
— Какви планове?
— Не те засягат. И няма да идваш с мен при шерифа. Не се нуждая от гувернантка, нито от рицар, нито от съчувствие, поне не повече, отколкото ти се нуждаеш от мен, за да ти оправям леглото и да ти пера дрехите. А и сега не ми е време за почивка.
Рийс му обърна гръб, но Броуди я хвана за ръката и я завъртя към себе си.
— Мамка му, Рийс — въздъхна той и се предаде. — По дяволите — тихо промълви. — Върни се у дома.
Младата жена се вторачи в него, после затвори очи.
— Идва ми неочаквано. Мисля, че и двамата трябва да помислим по въпроса. Трябва да сме сигурни какво означава връзката ни, както че и двамата я искаме. Хайде да поговорим утре.
— Ще спя в кабинета или долу на канапето — обеща й той.
— Не идвам у вас, за да ме пазиш. Ако между нас има нещо повече, нека изчакаме да видим какво ще стане. По-добре си изясни какво искаш, преди отново да говорим.
И тя го остави, объркан и нервен, за да се върне пред скарата.
22.
Една бира, помисли си Рийс. Ако жена не можеше да си позволи да си купи една бира, какъв смисъл има да работи? При това толкова усърдно, че гърбът я болеше след края на смяната.
Барът на Кланси бе претъпкан с местни хора и туристи, дошли на риболов или езда. Високият Рубен бе хванал микрофона и пееше „Ще си мислиш за мен“. Група каубои бе поканила няколко градски момичета да поиграят билярд. Топките тракаха весело в задната зала. Две двойки от Източното крайбрежие вдигаха чаши и си правеха снимки на фона на препарираните животни.
На бара, сложил крак на релсата, Ло гледаше мрачно бирената си бутилка.
— Ло страда — отбеляза Рийс.
Линда-Гейл сви рамене.
— Не е достатъчно. Този път ще трябва да се върне при мен с шапка в ръка. Мога да чакам — закани се тя, като лапна една от солетите в черната пластмасова купичка на масата. — Влюбена съм в него откак се помня. И му отпуснах достатъчно време да приключи с обяздването на всички жени в района.
— Чудесна метафора — засмя се Рийс.
Но приятелката й не бе в настроение за комплименти.
— Реших, че Ло е по-див от останалите и го оставих да се налудува. Жените вечно скачат послушно, когато мъж като него щракне с пръсти.
Рийс вдигна ръка.
— Аз не скочих.
— Да, ама ти си луда.
— Вярно е. Предполагам, че това обяснява реакцията ми.
— Но съм готова да започна да градя остатъка от живота си — продължи Линда-Гейл, като присви очи. — Ло или ще е с мен, или не.
Рийс се замисли.
— Мъжете са говеда.
— Разбира се. Но пък не си падам по жени, по дяволите. Така че все пак имам нужда от мъж, за да си оправя живота.
— И как ще го оправиш?
Линда-Гейл облегна лакти на масата.
— Искам да купя от Джоуни къщичката ми. Сигурна съм, че ще ми я продаде, ако я помоля. А когато реши да се оттегли, ще се кандидатирам за управителка на „Ангелска храна“.
Рийс кимна.
— Бива те за това.
— Адски си права. Освен това искам чифт сребърни свещници за трапезарията. Хубави свещници, които да оставя на дъщеря си. Ще ми се да имам най-вече дъщеря, но ще се радвам и на две деца. Момче и момиче. Разбира се, ми трябва мъж, който да стои до мен и да ме гледа с любов. Искам да чувам тропането на ботушите му пред вратата, докато приготвям вечерята. И от време на време да ми носи цветя, когато се прибира.
— Звучи добре.
— И да е страхотен в леглото. Да ме зашеметява от бурна страст редовно.
— Чудесни цели. Ло става ли за тях?
— Сигурна съм за секса, макар засега да не съм се радвала на цялото шоу — засмя се Линда-Гейл. — А за останалото? Има потенциал. Но ако иска да го затрие, не мога да го спра. Ще пиеш ли още една бира?
— Не, стига ми.
Линда-Гейл махна към бара, за да й донесат втора бира.
— Ами ти? Какви са твоите цели? — попита тя.
— На времето амбицията ми беше да ръководя най-добрата кухня в най-добрия ресторант в Бостън. Да стана един от петимата най-прочути готвачи в страната. Идеята за брак и деца бе някъде по-надалеч. Мислех, че ще имам предостатъчно време за тях. По-късно. Но след като ме раниха, единственото ми желание бе само да преживея до следващия ден.
— Който не е минал през същото, не знае какво си преживяла — замислено отсъди Линда-Гейл. — Но според мен най-разумното е да живееш, устремен напред.