Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Трудно бе човек да не се впечатли от оскърбителната откровеност на Кулхаус.
— Много добре — каза маршалът. — Нека Саймън ми разкаже как стана всичко от началото до тази вечер. И недей да добавяш нищо, или да го представяш по-мъдър, отколкото е в действителност.
Така през следващите петнайсет минути Саймън за пръв път разговаря с баща си, а бащата със своя син. От време на време маршалът задаваше въпроси, но по-често слушаше. А когато Саймън свърши, сълзи бликнаха по лицето му и по лицето на смаяната сестра.
Накрая маршалът стана и прегърна сина си.
— Съжалявам, момчето ми, толкова съжалявам.
После той нареди на един от пазачите да доведе Кейл. Кулхаус изслуша тази заповед със смесени чувства. Според него обяснението на Саймън бе прекалено благосклонно към идеята на Кейл да научи Саймън на простичък жестомимичен език и пренебрегваше заслугите на Кулхаус за превръщането на грубите и примитивни жестове в истински жив език. Сега изглеждаше, че този простак Кейл се кани да му отнеме цялата слава. Разбира се, Кейл беше изумен от случката на банкета почти колкото всички останали, тъй като нямаше представа колко са напреднали Кулхаус и Саймън — най-вече защото Кулхаус пазеше тайната с намерение да организира бляскава изненада и да си припише заслугата.
Кейл очакваше да го нахокат и мъничко се обърка, когато бе посрещнат възторжено както от Арбел, така и от маршала, който се чувстваше виновен, заради своето неблагодарно, но не и погрешно решение да се отърве от него.
Но Арбел също се чувстваше виновна. В дните след страшните събития в Червената опера тя прекарваше страстни нощи с Кейл, жадно поглъщаше всеки негов сантиметър, но денем слушаше, как посетителите й обсъждат ужасната смърт на Соломон Соломон. Тъй като в миналото бе проявявала само презрение към тайнствения си телохранител, никой не се притесняваше да й опише станалото с най-неприятни подробности. Някои от тези подробности можеха да се отхвърлят като клюки или клевети, измислени от аристократична солидарност, но веднъж дори честната и добросърдечна Маргарет Обри каза „Нямам представа, защо останах. Отначало толкова го съжалявах. Той изглеждаше тъй мъничък сред арената. Но, Арбел, никога през живота си не съм виждала нещо по-студено и по-жестоко. Той разговаряше с него преди да го убие. Видях го да се усмихва. И на свиня не бива да се посяга така, каза баща ми.“
След като чу това, в чувствата на младата принцеса настана смут. Тя несъмнено се чувстваше засегната от оскърбленията към нейния любим, но нима сама не бе виждала тая странна и смъртоносна безчувственост? Кой може да я упрекне, че една потайна тръпка се спусна до най-дълбокото кътче на сърцето й, за да бъде заключена там? Но всички тия страховити мисли бяха прогонени от разкритието, че Кейл е възродил брат й за нов живот. Тя хвана ръката му и я целуна със страст и изумление — и му благодари за стореното. Дори фактът, че той приписа цялата заслуга на Кулхаус, не промени нищо. Маршалът отчаяно се мъчеше да се изкашля, а Арбел благодари на служителя, но после и двамата отрупаха Кейл с нови възхвали и благодарности. Кулхаус се почувства предаден и усърдно забрави факта, че именно Кейл бе забелязал скритата интелигентност на Саймън Матераци, а после бе намерил начин да я освободи. Започна да си мисли, че опитите на Кейл да го включи в общата атмосфера на радост и признателност, всъщност са хитър начин да привлече отново вниманието към себе си. Затова в деня, когато най-сетне преодоля съмненията на двама от своите покровители, Кейл успя и да си създаде още един неприятел.
33.
Тази нощ Арбел Матераци прие Кейл в прегръдките си, отхвърляйки всички предишни задръжки. Колко храбър бе той и колко неблагодарна бе тя да се съмнява в него… и как бе постигнал тази вълшебна промяна у брат й. Колко великодушен изглеждаше днес, колко умен и проницателен. Тя изгаряше от преклонение тази нощ, докато се любеше с него, обожаваше го с всеки сантиметър от своето стройно и изящно тяло. Каква дивна магия хвърли това върху дълбоко наранената душа на Томас Кейл, каква радост и удивление му донесе. По-късно, докато лежеше обгърнат от нейните гъвкави ръце и безкрайни крака, той имаше чувството, че слънцето е проникнало до най-дълбоките кътчета на ледената му душа.