Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Той ги посрещна бос и по къси панталони. Уес Солсбъри и Деймън Дидие вече бяха на борда, с чаши в ръка. Карлос Ернандес от Маями трябваше да пристигне всеки момент. Френч ги разведе набързо, да им покаже яхтата, при което Клей преброи поне осем души в бели моряшки униформи, готови да се притекат при първото му желание, докато Френч търпеливо го информира, че яхтата била на пет етажа, имала шест официални спални за гости, струвала 20 милиона долара и така нататък. В това време Ридли се шмугна в една от спалните и започна да се съблича.
Момчетата се събраха за по едно питие на „верандата“, както я наричаше домакинът — а всъщност една издигната палуба на кърмата. След две седмици Френч имаше реално насрочено дело — голяма рядкост, доколкото неговите опоненти обикновено бяха корпорации, дотолкова наплашени от славата му, че веднага му предлагаха пари. Той твърдеше, че с нетърпение чака делото, и докато пиеха уискито на палубата, ги отегчи с подробности по него.
Изведнъж Френч млъкна по средата на изречението и замръзна на място. На долната палуба се бе появила Ридли, без горнище и — поне на пръв поглед — без долнище на банския, ако не се броеше тънката връвчица, закрепена едва ли не на магия на нужното място. Тримата останали скочиха на крака с изцъклени очи.
— Европейка е — обясни Клей, докато чакаше първия инфаркт. — Само като се приближи до вода, и дрехите й сами падат.
— Че купи й яхта, по дяволите! — каза Солсбъри.
— Направо й давам моята! — обади се с отслабнал гласец Френч.
Ридли вдигна поглед, видя какъв смут е предизвикало появяването й и се скри. Без съмнение подире й припкаха тълпи от келнери и всякакъв друг корабен екипаж.
— Докъде бях стигнал? — запита Френч, който вече си бе поел дъх от видяното.
— Беше приключил каквото там разправяше — отвърна Дидие.
Към тях се приближаваше друга моторница. Беше Ернандес, повлякъл със себе си не една, а две млади дами. След като разтовариха багажа и Френч ги настани, Карлос се качи на верандата при момчетата.
— Кои са тези момичета? — запита Уес.
— Стажантки при мен.
— Само гледай да не ти станат съдружници — обади се Френч и няколко минути говориха за жени. Оказа се, че всеки един от тях е бил женен по няколко пъти. Може би затова имаха такава мотивация за работа. Клей не се включи в разговорите, освен като слушател.
— Какво става с максатила? — запита Карлос. — Аз самият имам хиляда случая, а не знам какво да ги правя.
— Питаш ме мен какво да правиш с твоите случаи? — възкликна Клей.
— Ти колко имаш? — попита Френч. Изведнъж настроението се промени; темата беше сериозна.
— Двайсет хиляди — послъга Клей. Истината беше, че самият той не знаеше колко случая бяха регистрирали в офиса. Но какво значи една невинна лъжа между колеги адвокати?
— Още не съм подал моите — каза Карлос. — Ще е истински кошмар да се докаже причинно-следствена връзка.
Това бяха думи, които Клей бе чувал по-често, отколкото му се искаше. Вече близо месец чакаше поне още една голяма фирма да се заеме със случая „Максатил“
— Никак не ми харесва тая история — обади се Френч. — Вчера говорих със Скоти Гейнс в Далас. Той самият има две хиляди случая, но също не може да реши какво да ги прави.
— Изключително трудно е да се докаже причинно-следствена връзка само въз основа на едно изследване — обясни Дидие, обръщайки се към Клей, сякаш му четеше лекция. — На мен също не ми харесва тази работа.
— Проблемът е, че заболяванията, предизвикани от „Максатил“, се предизвикват от още сума ти неща — добави Карлос. — Възложих на четирима експерти да проучат въпроса. Те твърдят, че ако една жена взима „Максатил“ и развие рак на гърдата, е невъзможно да се докаже връзката между препарата и заболяването.
— Обадиха ли ти се от „Гофман“? — запита Френч.
Клей, който едва не скочи през борда след чутото, отпи голяма глътка от чашата си и се опита да си даде вид, че корпорацията му е в кърпа вързана.
— Нищо засега — каза той. — Тепърва започваме да подготвяме доказателствения материал. Мисля, че най-напред трябва да изчакаме Мунихъм.
— Вчера говорих с него — каза Солсбъри.
Може и да не им харесваше случаят „Максатил“, но при всяко положение го следяха внимателно. Клей вече имаше достатъчно опит в груповите искове, за да знае, че един адвокат не се бои от нищо толкова, колкото да не изпусне големия удар. А пък „Дайлофт“ го бе научил, че няма по-голяма тръпка от това да предприемеш атаката, докато всички останали спят.