Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Отвори малката врата в южното крило и пробяга нагоре по спиралното стълбище. Щом стъпи в галерията, усети горещината от огъня над себе си. Затича се, мина през вратата към здравата кула и пак се втурна нагоре по стъпалата.
Сниши глава и пропълзя през малката арка в подпокривното пространство. Беше горещо и задимено. Всички най-горни греди пламтяха, а и в другия край най-големите мертеци вече се бяха разгорели силно. Миризмата на катран го накара да се закашля. Поколеба се само за миг, после стъпи на една от гредите, които обхващаха кораба на ширина и тръгна по нея. След няколко мига беше целият мокър от потта заради жегата и очите му се навлажниха, тъй че едва виждаше къде върви. Закашля се. Тогава едното му стъпало се хлъзна от гредата и той залитна настрани. Падна, но успя да задържи лявото си ходило върху мертека, ала дясното му се опря в тавана и за негов ужас мина през гнилото дърво. В ума му пробяга картина с височината на катедралата и полетът му надолу, ако пропаднеше през покрива. Изпищя, залитна напред и изпъна ръце пред себе си, представяйки си как се обръща във въздуха като падналата греда. Но дървото издържа на тежестта му.
Остана замръзнал на място, подпрян на ръце, едно коляно и с крак, щръкнал надолу през тавана. После жестоката горещина го извади от стъписването. Полека измъкна стъпалото си от дупката. Вдигна се на длани и колене и запълзя напред.
Когато се доближи до другата страна, няколко големи греди пропаднаха в кораба. Цялата сграда сякаш се разтърси, а мертекът под Джак потрепери като тетива на лък. Спря и се вкопчи здраво в него. Треперенето отмина. Продължи пълзешком напред и след малко стигна до прохода на северната страна.
Ако предположението му се окажеше грешно и нямаше никакъв отвор оттук през руините на северозападната кула, щеше да се наложи да се върне по същия път.
Щом се изправи, вдиша от студения нощен въздух. Трябваше да има някаква пролука. Но щеше ли да е достатъчно голяма за едно малко момче?
Направи три крачки на запад и се спря миг, преди да е стъпил в празното.
Усети се, че гледа през голяма дупка над огрените от луната развалини на падналата кула. Коленете му омекнаха от облекчение. Беше извън ада.
Но беше много високо, на нивото на покрива, а върхът на купчината отломки бе доста под него, твърде далече, за да може да скочи. Вече можеше да се спаси от пламъците, но как да стигне до земята, без да си счупи врата? Зад него огънят бързо приближаваше и от отвора, в който стоеше, се вдигаше пушек.
Тази кула някога бе имала стълбище покрай вътрешната си стена, точно както все още имаше другата, но повечето бе унищожено при срутването й. Ала там, където дървените стъпала бяха закрепени в стената с хоросан, стърчаха парчета дърво. Някои — дълги едва половин педя, други — повече. Джак се зачуди дали бе възможно да се спусне по тези останки. Щеше да е много рисковано. Усети миризма на опърлено: наметалото му се сгорещяваше и скоро щеше да пламне. Нямаше избор.
Седна на ръба и опипа за най-близкото парче, задържа го с двете си ръце и спусна единия си крак, докато намери опора. След това спусна и другия. Опипвайки с ходилата си, се смъкна една стъпка. Парчетата от счупените стъпала издържаха. Отново се пресегна надолу, за да опита здравината на следващото парче, преди да отпусне тежестта си отгоре му. Това беше малко разхлабено. Заопипва предпазливо с крака, като се държеше здраво в случай, че се окажеше увиснал на ръце. Всяка рискована стъпка го приближаваше все повече до купа развалини. Надолу парчетата дъски като че ли ставаха по-малки, сякаш по-долните бяха пострадали по-силно. Постави обутия си в плъстен ботуш крак върху парче, не по-широко от палеца му, а когато отпусна тежестта си на него, се подхлъзна. Другото му стъпало беше върху по-широко парче, но когато изведнъж премести тежестта си, дървото се откърши. Опита се да се държи с ръце, но парчетата бяха толкова малки, че нямаше за какво да се захване здраво и той се хлъзна ужасен от опасната височина, и полетя надолу във въздуха.
Приземи се със силно тупване на ръце и колене върху купчината камъни. В първия миг бе толкова стъписан и уплашен, че си помисли, че е умрял. След това осъзна, че е извадил голям късмет, като падна толкова добре. Ръцете му бяха ожулени и коленете му щяха да са здраво натъртени, но беше добре.
След малко започна да се спуска по купчината развалини и скочи от последните няколко стъпки височина на земята.
Беше в безопасност. Почувства се изтощен от облекчение. Отново му се прииска да заплаче. Беше се спасил. Чувстваше се горд: какво приключение бе преживял!