Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Беше заключена.
Разбра колко глупав е бил. Монасите бяха отключили вратата, когато влязоха, тъй че естествено я бяха заключили отново на излизане.
В гърлото му се надигна страх като горчива буца. Беше подпалил църквата, а сега се оказа заключен вътре.
Надви паниката си и се помъчи да помисли разумно. Беше опитал всяка врата отвън и беше открил, че всички са заключени. Но може би някоя от тях беше затворена с резета, а не с ключалки, тъй че можеше да се отвори отвътре.
Забърза през централната част към северния трансепт и огледа вратата в северния портик. Имаше ключалка.
Затича из тъмния храм към западната му страна и опита всеки един от големите входове за богомолците. И трите врати бяха заключени с ключове. Накрая опита малката врата, която водеше към южното крило от северната пътека на вътрешния двор. Тя също се оказа заключена.
Искаше му се да завика, но това нямаше да помогне. Погледна нагоре към дървения таван. Дали си го въобразяваше или наистина виждаше на смътната лунна светлина малък дим да се вдига от покрива близо до ъгъла на южния трансепт?
„Какво ще правя сега?“
Щяха ли монасите да нахлуят и да потушат огъня, тъй уплашени, че да не забележат едно малко момче, което се промъква навън през вратата? Или веднага щяха да го забележат, да го сграбчат и да закрещят обвинения? А може би щяха да спят в пълно неведение, докато цялата сграда се срине и Джак остане затрупан под каменната грамада?
В очите му избиха сълзи и той съжали дълбоко, че изобщо допря пламъка на свещта до онази купчина смет.
Огледа диво наоколо. Ако отидеше до някой прозорец и започнеше да пищи, щеше ли да го чуе някой?
Отгоре се чу пукот. Погледна натам и видя, че в дървения таван се беше появила дупка, от която се показваше една паднала греда. Дупката приличаше на червено петно на черен фон. След миг се чу нов пукот и огромен мертек рухна право през тавана и падна, като се превъртя веднъж във въздуха и се стовари на пода с грохот, от който мощните колони на кораба се разтърсиха. След него се изсипа дъжд от искри и горящи въглени. Джак се вслуша за викове, крясъци за помощ или ек на камбана, но не се случи нищо. Трясъкът не беше чут. А щом това не ги беше събудило, със сигурност нямаше да чуят и писъците му.
„Ще умра тук“, помисли си той обезумял. „Ще изгоря или ще ме премажат камъните, освен ако не измисля някакъв изход!“
Помисли си за падналата кула. Беше я огледал отвън и не бе видял проход към вътрешността, но тогава беше предпазлив от страх да не падне и да не предизвика свличане. Може би ако погледнеше отново, този път отвътре, щеше да види нещо, което му е убягнало. И може би отчаянието щеше да му помогне да се провре навън оттам, където не бе видял отвор.
Затича към източния край. Блясъкът на огъня, който идваше от дупката в тавана, в съчетание с пламъците, които облизваха падналата на пода греда, грееше по-силно от луната и аркадата на кораба изглеждаше обкантена със злато вместо със сребро. Джак огледа купа камъни от някогашната северозападна кула. Като че ли образуваха плътна стена. Нямаше никакъв изход пред него. Колкото и да бе глупаво, отвори уста и изрева „Мамо!“ с цяло гърло, макар да знаеше, че никой няма да го чуе.
Отново надви паниката си. В едно кътче в ума му се бе притаило нещо, свързано с тази руина. Беше успял да влезе в другата кула, онази, която все още стоеше, като премина по галерията над южното крило. Ако сега минеше по галерията над северното крило, може би щеше да види пролука в купчината развалини, дупка, която нямаше как да се види от ниското.
Притича обратно дотам, където нефовете пресичаха кораба на кръст и се задържа под заслона на северното крило в случай, че горящите греди западат през тавана. Трябваше да има малка врата и спирално стълбище от тази страна, също както имаше от другата. Стигна до ъгъла на северния трансепт. Не можа да види вратата. Огледа се. Нямаше я и от другата страна. Не можеше да повярва на лошия си късмет. Но това беше безумие — все трябваше да има някакъв достъп до галерията!
Помисли усилено, като се мъчеше да запази спокойствие. До падналата кула имаше достъп, просто трябваше да го намери. Каза си, че би могъл да се върне на подпокривното пространство през здравата югозападна кула. Можеше да го прекоси докато стигне другата страна. Там трябваше да има малък отвор, който да го отведе до рухналата кула. Това можеше да му осигури изхода.
Погледна със страх нагоре към тавана. Огънят вече щеше да е адски. Но не можа да измисли никаква алтернатива.
Първо трябваше да прекоси храма. Отново погледна нагоре. Доколкото можеше да прецени, скоро нищо нямаше да се срути. Пое си дълбоко дъх и се втурна към отсрещната страна. Нищо не падна отгоре му.