Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Пирянците се озлобяваха и Язон си помисли, че ако не бъдат спрени навреме, ще вземат да завладеят целия този свят, ще победят всички бубрици-мемрици, както навремето покориха непобедимите варвари-конници на планетата Щастие. Там бяха достатъчни сто тридесет и осем души с хладно оръжие в ръцете. А тук, при наличие на цялата техника, щяха да стигнат и двадесет бойци, без резервните тридесет…
Полушеговитите-полусериозни мисли на Язон бяха прекъснати от репликата на Кърк, който ставаше от пода:
— Май някой ще трябва да си плати за това!
— Не се пали, Кърк, те сами не знаят какво правят.
Тези думи произнесе Арчи, макар че трябваше да ги каже Язон. Той можеше да си ги позволи от позицията на стар приятел. Но такова нагло изявление от страна на млад другопланетец, дошъл от затънтения Юктис!… Старият пирянски вожд онемя от изненада и ярост.
На помощ на юктисеца неочаквано и съвсем навреме се притече Мета:
— Успокой се, Кърк, Арчи е прав. Ако сега отговорим с всичките си оръжия, после може да няма от кого да научим нещо. Пуснете ме до управлението. Просто ще се измъкнем от обстрела и ще кацнем където и да е, пък тогава ще решаваме как да намерим това дрънкало Хаврик.
Старият ветеран от Света на Смъртта се успокои също така внезапно, както бе освирепял. Все пак през последните години се беше променил доста.
А Мета поведе десантния катер по сложна крива между траектории на управляеми снаряди, лъчи на лазерни прицели и димни шапки на взривове, ловко се изплъзваше от преследващи ги самонасочващи се ракети, които понякога разстрелваше. Помагаше й Клиф, който внимателно следеше всяко нейно движение.
Тя винаги бе фантастично красива, когато управляваше кораба сама против цяла армия, сама против неукротима стихия. Язон неволно се любуваше на своята амазонка. Не — валкирия! Сега му се искаше да я нарича точно така. Все пак валкириите са по-красиви и по-женствени, а амазонките до колкото си спомняше, си режели дясната гърда, за да не пречи при стрелбата с лък. Това може ли да е нормално? На неговата Мета прекрасните гърди никога не й пречеха — нито до щурвала, нито в боя.
А, ето го и боят!
Катерът пльосна сред зеленикавото поле, покрито с обгорени черни петна, право в центъра на някакво сражение. Разбира се, веднага бе уважен от огнемети, стрелково оръжие и няколко леки оръдия. Но само от едната страна, където над окопите се мяркаха червени мундири и шлемове.
— А сега наистина трябва да се отговори — каза Язон. — Давайте! Масиран, не прицелен огън. Да разберат с кого си имат работа. Иначе и носа си няма да можем да покажем навън.
Не се наложи да повтаря. След пет секунди от онази страна на полето, откъдето бе проявена неуместната агресивност, гореше всичко, което можеше да гори. Отсрещната страна реагира с прибързано отстъпление, към гората се втурнаха войници в синя униформа. Това убеди Язон в правотата на избора му. Сините не само че не обстрелваха непознатия приземяващ се обект, но и не използваха мощното другопланетно прикритие за нова атака. Предпочетоха да се оттеглят. Това бе разумно и хуманно.
— Карай към гората — помоли той Мета.
С включена гравитационна възглавница те пропълзяха след сините, като практически не се отлепяха от земята, а само от време на време стреляха по някой червен, който си позволяваше нахалството да гърми към тях.
Сините се оказаха дъдрици, което всъщност нямаше никакво принципно значение, освен че преговорите трябваше да води Язон. Защото сержант Гумра не знаеше други езици освен есперанто. А именно той командваше взвода, чиято неуспешна атака най-вероятно щеше да свърши с пълно физическо унищожение.
— Е, братлета — тежко дишаше сержантът, още невярващ на късмета си. — Спасихте ме! От оня свят ме измъкнахте!
Язон не разбра за какъв свят става дума, но не започна да разпитва, а просто се постара да запомни, за да може като се върне на „Арго“ да провери в големия идиоматичен речник на всички времена и народи.
— Сега ти ни помогни, сержанте! Кажи как да намерим господин Хаврик.