Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Единият парш погледна Шалан и се върна към работата си. Едната? Трудно беше да различиш мъжете от жените парши, без да ги съблечеш. Тези двамата имаха бяла кожа с червена мраморна шарка. Бяха набити, към пет стъпки високи, и гологлави.
Не беше лесно да се съзре заплаха в тези двама скромни работници.
— Как се казвате? — попита Шалан.
Единият парш вдигна поглед, а другият продължи да плете.
— Името ти — настоя Шалан.
— Едно — рече паршът. Посочи спътника си. — Две.
Сведе глава и продължи да работи.
— Доволни ли сте от живота? Ако имахте възможност, не бихте ли искали да сте свободни?
Паршът я погледна и се смръщи. Набръчка чело, повтори беззвучно част от думите ѝ, сетне поклати глава. Не разбра.
— Свободни? — подтикна го Шалан.
Паршът се наведе и продължи да плете.
Всъщност изглежда смутен, помисли Шалан. Срамува се, че не разбира. Позата му говореше „Моля те, престани да питаш.“ Шалан стисна скицника под мишница и взе Спомен как двамата парши работят.
Това са зли чудовища, твърдо си каза тя. Съществата от легендите, които скоро ще почнат да рушат всички и всичко наоколо. Трудно ѝ беше да го повярва, докато гледаше двамата парши в клетката, макар да бе приела доказателствата.
В името на Бурите, Ясна имаше право. Убеждаването на светлооките да изоставят паршите си щеше да бъде почти невъзможно. Тя се нуждаеше от много, много солидно доказателство. Неспокойно се върна на мястото си и се покатери на седалката, като се постара да гримасничи от болка. Блут ѝ беше оставил наръч кратункови стъбла и сега се занимаваше с добитъка. Твлкав беше измъкнал някаква храна за обяд. Навярно щяха да се хранят в движение.
Шалан се поуспокои и се насили да скицира някои от растенията наоколо. Скоро почна да рисува хоризонта и скалните образувания наблизо. Вече не беше студено като в първите ѝ дни с роботърговците, ала сутрин още дъхът ѝ излизаше като пара.
Твлкав мина край нея и я изгледа с неудобство. След снощния им сблъсък край огъня почна да се държи по-иначе.
Шалан продължи да рисува. Тук земята определено беше много по-равна, отколкото в родния ѝ край. А растенията бяха по-малко и по-жилави. И…
… И това отпред друг стълб дим ли беше? Изправи се и засенчи очи с ръка. Да. Още дим. Шалан погледна на юг, към преследвачите.
Таг спря до нея — също беше забелязал дима. Завтече се към Твлкав и двамата взеха да спорят тихо.
— Търговецо Твлкав. — Шалан отказваше да го нарича майстор, както му се полагаше като на пълноправен търговец. — Бих искала да чуя разговора.
— Разбира се, Сиятелна, разбира се — закърши ръце Твлкав и се приближи с клатушкане към нея. — Видяхте дима зад нас. Навлязохме в един коридор между Пустите равнини и Плитките крипти и родствените им села. Движението е по-оживено тук, отколкото в по-голяма част от Мразовитата земя, разбирате ли. Затова не е неочаквано да се натъкнем на други…
— Онези пред нас?
— Ако имаме късмет, това е керван.
А ако нямаме късмет… Не беше нужно да пита. Други дезертьори или разбойници.
— Можем да ги избегнем — рече Твлкав. — Само голяма група хора биха дръзнали да палят огньове за обяда си, като покана… или предупреждение. Малките кервани, като нашия, не поемат такъв риск.
— Ако керванът е голям — разсъждаваше Таг и се чешеше по челото с дебелия си показалец, — значи имат охрана. Добра защита.
Погледна на юг.
— Да — съгласи се Твлкав. — Но може и да се намърдаме между двама врагове. Опасност от всички страни…
— Тези зад нас ще ни настигнат, Твлкав — каза Шалан.
— Аз…
— Ловецът ще се прибере с норка, ако няма телми — продължи тя. — Онези дезертьори трябва да убиват, за да оцелеят. Не каза ли, че тази вечер ще има буря?
— Да — неохотно призна Твлкав. — Два часа след залез, ако списъкът, който купих, не греши.
— Не знам как разбойниците преживяват бурите — каза Шалан, — обаче очевидно са решили да ни догонят. Обзалагам се, че планът им е да ползват фургоните ни като убежище, след като ни убият. Няма да ни пуснат да си вървим.
— Може би — отговори Твлкав. — Може би, да. Но, Сиятелна, щом ние виждаме онзи дим пред нас, значи и дезертьорите го виждат…
— Аха — обади се Таг, все едно току-що беше осъзнал това. — Цепим на изток. И убийците да преследват онази група отпред.