Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Мамка му, независимо, че със Сакстън се разделиха, изпитваше желание да си признае престъплението… въпреки че, ако Куин беше прав, Сакстън го беше забравил и бе продължил напред.
Докато се хранеха мълчаливо, Блей поклати глава, въпреки че никой не го питаше нищо и не разговаряше с никого. Просто не знаеше какво друго да направи. Понякога промените в живота те връхлитат толкова бързо, и с такава ярост, че просто няма начин да останеш свързан с реалността. Отнемаше време нещата да си дойдат по местата, да се утвърди ново равновесие и едва след известен период от време мозъка ти да спре да се блъска в черепа. А неговият все още се плискаше в главата.
- Понякога усещал ли си, че часовете се измерват по-точно в години? – каза Сакстън.
- Или в десетилетия. Аха. Абсолютно. – Блей погледна настрани. – Всъщност си мислих точно това.
- Каква мрачна двойка сме.
- Може би трябва да носим черно.
- И каишки на ръцете, - предложи Сакстън.
- Целите, от главата до петите.
- Какво ще правя със страстта си към цветовете? – Сакстън заметна оранжевия си шал от Ермес. – Но пък един аксесоар ще пасва на всички дрехи.
- Определено обяснява теорията за зъбните шини.
- Розови пластмасови фламинго.
- Или пък с марка „Хелоу Кити”.
Изведнъж двамата избухнаха в смях. Дори не беше толкова смешно, но не в това се криеше смисъла. Целта бе да разчупят леда. Да създадат помежду си нов вид нормални отношения. Да се научат да общуват по различни начини.
Двамата се поуспокоиха и вече само се подсмихваха, когато Блей сложи ръка на рамото на другия мъж и бързо го прегърна. Беше приятно как Сакстън се отпусна върху него за миг, приел предложената прегръдка. Но за Блей факта, че седнаха заедно да се хранят и се посмяха, съвсем не означаваше, че изведнъж нещата ще се върнат постарому. Изобщо не беше така. Чувстваше се неловко, като си помислеше, че Сакстън е бил с някой друг, а сега сам попадна в напълно невероятното положение, при което самия той изневери, и то не с кого да е.
Не можеше да започнат да се държат като приятели само след ден или два, при условие, че бяха любовници в продължение на година. Обаче можеха да се опитат да изградят нови пътища един към друг. И да тръгнат стъпка по стъпка по тях.
Сакстън винаги щеше да има място в сърцето му. Отношенията помежду им бяха първата му истинска връзка – не само с мъж, но с който и да било. Имаха много добри моменти, които щеше да носи със себе си и които заслужаваха място в съзнанието му.
- Виждал ли си задните градини? – попита Сакстън и му предложи хляб.
Блей си отчупи парче и после подаде чинията с маслото към Сакстън, който си отряза малко.
- Изглеждат ужасно.
- Напомни ми никога да не се опитвам да изкоренявам плевелите с Чесна.
- Ти не си падаш по градинарството.
- Добре де, ако някога се запаля. – Сакстън сипа малко вино в чашата си. – Вино?
- Да, моля.
Така мина вечерта. Като се започна с вареното и се свърши с прасковения сладкиш, който по чудо се появи пред тях благодарение на Фриц, който винаги уцелваше перфектния момент. Когато последната хапка изчезна и двамата се избърсаха със салфетките, Блей се отпусна на възглавниците на вградената пейка и въздъхна тежко. Не само заради препълнения си стомах.
- Добре, - каза Сакстън, докато оставяше салфетката си до чинията за десерт, - мисля, че най-накрая ще си взема онази вана, за която говорих преди няколко вечери.
Блей отвори уста, за да отбележи, че солите, които Сакстън предпочиташе, са още в неговата баня. Видя ги на шкафа, когато отиде да си вземе резервния крем за бръснене преди свечеряване. Само че не беше сигурен дали да го спомене. Ами ако Сакстън си помислеше, че Блей го кани да се изкъпе в неговата баня? Дали нямаше да е прекалено да напомня как се бяха стекли нещата помежду им и защо? Ами ако...
- Поръчах си тази нова терапия с олио, която умирам да пробвам, - каза Сакстън и се изниза от мястото си на пейката. – Най-после пристигна с днешната поща. Чакам я от векове.
- Звучи прекрасно.
- Нямам търпение. – Сакстън намести якето на раменете си, подръпна маншетите и помаха с ръка като си тръгна, без следа от напрежение на лицето си.
Всъщност, поведението му беше от полза за Блей. Той сгъна своята салфетка и я остави до чинията си, измъкна се от мястото си, изправи се с протегнати нагоре ръце, изви гърба си и гръбначния му стълб изпука и се намести.