Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— А какво ще стане, ако господин Ханкс реши да премести неколцина лондончани тук при нас? — попита Ричард, вече го глождеше любопитство.
Уилям Стенли се изкиска.
— Няма да посмее! — подвикна дребосъкът. — Ако ирландците не им прережат в тъмното гръкляните, ще го направят северняците. Кой обича Лондон и лондончаните? Облагат с данъци цяла Англия, смъкват ни по десет кожи и после всичко до последното пени отива за Лондон и Портсмут, понеже в Лондон се намирали, моля ви се, Парламентът, войската и Източноиндийската компания, а в Портсмут — Кралската военна флота.
— Овесена каша, значи. Ако си спомням добре, господин Сайкс каза, че сме можели да пием на корем вода от Темза — подхвана Ричард и се изправи с ослепителна усмивка. — Приятели мои с филтрите, мисля, че е време да си проведем церемонията. И понеже ти, Уил, ме набеди за водач, прави каквото ти кажа.
Той вдигна сандъка на масата, отключи го с ключето, което носеше около врата си, и извади голям парцал. Омота го около главата си с офъкана коса и затананика. Господин Хендел сигурно щеше да си познае мелодията, ала всички на третата палуба на „Церера“ я чуваха за пръв път. Забравил за раните си, Бил Уайтинг също си тури на главата парцал, последваха го и Уил, Неди, Тафи и Джими, макар и да оставиха да пее само Ричард. После върху масата се появи и филтърът от шуплест камък на Ричард — тананикането прерасна в протяжно „а-а-а-а“, което ту се извисяваше, ту глъхнеше. Ричард плъзна длани по камъка, наведе се, за да допре и чело, сетне го грабна и се запъти към чучура, следван от петимата си другари, които повтаряха всяко негово движение. Тафи също бе подхванал мелодията и пееше малко по-високо от баритона на Ричард, но без думи. Сега вече само болните от треска не ги гледаха прехласнати, а Уилям Стенли се бе ококорил така, че още малко, и очите му щяха да изскочат от орбитите.
За късмет водата от чучура де стичаше на тъничка струйка в медно канче, на дъното на което някой бе продупчил няколко дупки. Пречиствателното устройство, въведено от господин Камбъл, можеше и да задържи някоя и друга заблудена рибка, но толкоз. Оттам водата капеше в кацата отдолу.
Ричард описа величествен кръг с ръка и посочи на Джими Прайс да натисне ръчката на чучура, след което подложи под него филтъра от шуплест камък, за да го напълни с литър и половина вода, колкото беше вместимостта му. Другите сториха същото, а Бил Уайтинг дори се поклони доземи на Джими и чак тогава си напълни и своя филтър, докато красивият глас на Ричард се извиси в мощно алилуя, алилуя. След това всички се върнаха при масата и както ръкомахаха, туриха шестте предмета точно в средата. Ричард показа с длан на последователите си да отстъпят две крачки назад, сетне разпери ръце и закърши пръсти.
— Царю на царете! Повелителю на повелителите! Алилуя! Алилуя! — запя той. — Осанна! О, Хипократе, чуй молитвите ни! — Поклони се за последно, смъкна парцала от главата си, сгъна го, целуна го и седна. — Хипократе! — викна толкова неочаквано, че всички подскочиха като ужилени.
— Майко мила! Това пък какво беше? — попита Стенли.
— Обред по пречистване — оповести тържествено Ричард.
Приличният на кон дребосък застана нащрек.
— Ама това шега ли е? Да не ме взимате на подбив?
— Няма такова нещо, това изобщо не е шега, честен кръст, Уилям Стенли от Сийнд. Умилостивяваме Майка Темза, като призоваваме великия бог Хипократ.
— И какво, ще го правите всеки път, когато пиете вода ли?
— А, не — провикна се Бил Уайтинг, напълно вживял се в театрото на Ричард, който се правеше на луд, само и само да покаже на останалите, че те са по-различни, че притежават някакви по-особени качества, и така да опази личните им вещи.
Колко находчив беше! Бе се досетил за тая сценка само покрай подмятанията на Джими и Лизи, че е превърнал пречистването на водата в религия. Онзи педал — господин Сайкс, сто на сто щеше да научи за случилото се. Уилям Стенли от Сийнд си падаше клюкар, а и по цял ден се мотаеше на „Церера“.
— Не — продължи той най-сериозно, — извършваме обреда по пречистване само в по-особени случаи, например когато влезем в ново жилище. Така… така Хипократ ще бди над нас.
— Но да знаете — включи се и Уил Конъли, за да допринесе и той с нещичко, — пием ли вода, използваме камъните, без обаче да извършваме цялата церемония от край до край. Можем да прибягваме до нея само на първо число всеки месец, а също и когато се нанасяме в ново жилище.