Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
— Че защо да не се споразумеем! — рече дружелюбно Конъли. — Както гледам, май и ще ядем, и ще спим на тия чудесии.
— Точно така. Слагайте багажа тук, на средната маса. В тоя край има предостатъчно място за дванайсетима. Сламениците, на които ще спите, се навиват и се пъхат отдолу, пак там ще държите и багажа. Едно прокъсано одеяло на двамина — изкиска се той. — Е, ако на някой му се такова, ще е трудничко да се усамоти, въпреки че след като човек мине през господин Сайкс, вече не му е до това. Горе в неделя идват и жени — момчетата ги представят за свои стринки, сестри или братовчедки. Тук обаче това не става, понеже сме далеч от дома и предпочитаме да си харчим парите за джина на Ханкс. Пладнешки обирджия!
— Ще ни помогнеш ли, Уилям, да си подредим багажа? — попита Бил Уайтинг, който страдаше дваж повече от останалите: и от палката, и от ръката и пръстите на господин Сайкс.
— Аз, да ти кажа, не работя. Пратиха ме в зеленчуковата градина, но и за там не ставам — ряпата взе, че посърна от моите кьопави пръсти. Та ме отписаха като прекалено стар и прекалено нисък, пък и халките на оковите не се задържат върху мен. — Той вдигна мъничко краче и го позавъртя леко, при което металната халка на веригата се приплъзна до средата на ходилото. — Може да се каже, че съм нещо като домакин на помещението. Забърсвам с парцал, изхвърлям кофите, навивам сламениците, сгъвам одеялата и укротявам лудите ирландци. Въпреки че нашите ирландци, нали са от Ливърпул, не са чак толкова опасни. Но на „Правда“ има двамина, които говорят само на ирландски диалект — още щом слезли от кораба от Дъблин, ги обрали. Нищо чудно, че са превъртели горките. Не е лесно от тази страна на Ирландското море, а и те са си нежни души. Колко му е да ги излъжеш! Пък и се отцепват от две капки. — Той прихна и въздъхна. — Много се радвам, че при нас се влива свежа кръв. Мики! Ела, Мики, да видиш кой ни е дошъл — момчета от западните краища!
При тях се дотътри чернокос и черноок младеж, който се заозърта предпазливо и мъжете от западните краища тутакси разбраха, че е контрабандист от Корнуол — само те гледаха така.
— Не, не съм от Корнуол — поясни момъкът, сякаш прочел мислите им. — От Дорсет съм. От Пул. Моряк и митничар. Казвам се Денисън.
— Мики ми помага да поддържам помещението — сам нямаше да се справя. Ние с него все сме в повече, така и не успяхме да се включим в някоя шесторка. Мики получава припадъци — мале, не е за разправяне! Като облещи ония ми ти зъркели, като прехапе езика! Като стане един такъв морав! Веднъж изкара ангелите на оня педал господин Сайкс. — Стенли огледа лукаво новодошлите. — Както виждам, вече сте се групирали по шестима.
— Да, и ей онзи приятел там, дето не обелва и дума, ни е водач — посочи Конъли към Ричард. — Държи се на положение. Налага се да приказваме ние с Бил Уайтинг, а той ни гледа сеира, слуша и после взима решенията. Много хрисим и разбран, много умен. Ако не го познавах от доста време, щях да му скоча на тоя никаквец Сайкс — и за какво? Задето ме е фраснал по главата и ми е бъркал в задника. Чудо голямо, че съм изял пердаха.
— Е, ударил те е един-два пъти с палката, това още не е пердах. Господин Камбъл не разрешава побоите, понеже заради тях прекалено много хора излизат от строя и не могат да работят. — Уилям Стенли от Сийнд притвори очи. — Значи с теб трябва да се споразумеем, Ричард. А как ти е фамилното име?
— Морган.
— Значи от Уелс.
— Не, раждан съм в Бристъл, потомствен бристълчанин съм. Конъли също е с ирландско име, но и той е от Бристъл. Фамилните имена не значат много.
— А защо всичко тук е боядисано в червено — попита ни в клин, ни в ръкав Айк Роджърс, който досега само беше оглеждал на воля помещението.
— Това е било третата палуба на боен кораб — обясни Мики Денисън — контрабандистът от Пул. — Тук е била военната болница. Боядисали са помещението в червено, та да не личи кръвта. Стрелците са се плашели от вида на кръв.
Уилям Стенли извади от джобчето на жилетката си огромен сребърен часовник и го погледна.
— След час ще донесат и кльопачката — рече той. — Онзи негодник, Хари интендантът, ще ви раздаде копани и канчета. Днес е петък, значи имаме овесена каша. Чувате ли гюрултията горе? — посочи той с лулата към тавана. — Лондончаните вече набиват. На нас ще донесат огризките. Те са повече от нас.