Сага за Австралия

Най-неприятното на работата беше мръсотията. Всички ставаха от глава до пети в черна смрадлива кал, която полепваше и по веригата около площадката. Тиня капеше и от кофата и докато я празнеха, хвърчеше във всички посоки. В края на първата седмица новичкият шлеп не се отличаваше особено от по-старите баржи.

Ричард видя, че поне веднъж на ден двамата от мъжете трябваше да слизат в отделението за баластрата, за да изчегъртват с лопатата калта и мръсотията от кофата. Тогава взе решение.

— Някого болят ли го краката? Да се е порязал, да му е излязла пришка или мазол?

— Да, на мен — рече Тафи. — Имам мазол, изглежда ужасно.

— Довечера, след като се измием, ще ти дам от мехлема, да се намажеш, но това означава, че не можеш да гребеш, докато кракът не ти мине. Нямам намерение и занапред да газя в тинята с обуща. Веднага щом се постопли, ще попитам господин Партридж дали можем да оставяме обущата върху палубата и да работим на бос крак. Междувременно ще се редуваме, ще слизаме по ред боси в отделението с баластрата.

Поне имаха възможност да се мият и го правеха всяка вечер веднага щом ги приберяха на третата палуба в „Церера“. Всички, които не бяха от Бристъл, изпадаха в неописуема погнуса от мръсотията, вадена с баластрата от дъното на Темза, и на драго сърце следваха примера на Ричард: събличаха се, както ги е майка родила, насапунисваха се и се миеха на чучура заедно с калните окови. Освен това се бяха споразумели с Уилям Стенли от Сийнд да кара Мики да им пере през деня дрехите. Всички до последната благодарение на Дънкан Камбъл, хитрият предприемач шотландец.

Четири дни след пристигането на затворниците от Глостър този достопочтен господин бе раздал на обитателите на своите академии нови дрехи — правеше го веднъж в годината: два чифта долни гащи от груб тежък лен, два ката ленени ризи на карета, неподплатено ленено сетре. Мъжете от Глостър установиха с разтуптени от радост сърца, че по шевовете долните гащи може и да престъргват като ножовка, но им стигат чак до глезените, макар че на Ричард и Айк им бяха по-къси. Айк се беше смалил на ръст с няколко сантиметра, но тъй като беше нов на „Церера“, го забелязаха само спътниците му от Глостър, и отвореше ли се дума за обуща, в устата му беше само една дума: Мамка им!

С долните гащи мъжете с нормален ръст можеха и да не слагат парцали под халките на веригите, дългите крачоли пазеха и от студените ветрове, духащи по Темза. Нали покрай Лизи Лок се бе научил да шие, Ричард взе плата, останал от подкъсените гащи на Джими, и настави своите, а Айк подкупи Стенли с чаша ром, та онзи да му даде малко плат, и Ричард да му удължи и на него наполеонките. Бог да поживи оногова, който е изобретил гащите! Техните бяха с цвят на ръжда, не се износваха бързо, изпрани, ставаха като нови и в кройката се различаваха от панталоните, които им стигаха едва до коленете. Освен това панталоните се закопчаваха с широка ивица плат, прихваната отстрани на кръста с копчета, докато долните гащи имаха прорез точно отпред, закопчаван надолу с копченца — голямо облекчение, ако ти се припикае.