Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Каторжниците се подчиниха на нареждането — отключиха сандъците и развързаха чувалите и вързопите.
Господин Хърбърт Ханкс се зае да оглежда най-старателно вещите в багажа. По една случайност започна от Айк Роджърс и хората в неговия отряд, чиито сандъци бяха по-малки и не бяха еднакви, както в отряда на Роджърс, пък и двама — момчетата от Уилтшир, не носеха нищо. Надзирателят започна да вади един по един парцалите, после и дрехите, но не прояви особен интерес към тях, въпреки че ги подаваше на господин Сайкс, който ги прокарваше през дланите си и опипваше и най-малката издутинка. Огледът и на дрехите, й на другите вещи очевидно не се увенча с очаквания резултат.
— Къде са парите? — подвикна тъмничарят.
Айк го погледна уж изненадан.
— Нямаме пари, уважаеми господине. Гнием в Глостърския затвор от цяла година. Каквото имахме, го похарчихме.
— Бре, бре, бре! — Господин Ханкс се обърна с блеснали очи към отряда на Ричард. — Големи хитреци се пишете, бе! Виж ги ти тях, нямали пари!
Извади от сандъка и денковете на Ричард дрехите, шишенцата и бутилките, филтрите за вода, които още си бяха в опаковките, парцалите, използвани за увиване, книгите, тестето хартия за писане, перодръжките — ама че чудесия! — и двата чифта обуща. Тъмничарят вдигна обущата и взе да ги разглежда разочарован, сетне сви рамене и стрелна с очи не по-малко разочарования господин Сайкс.
— Ей на това му се вика кундури. Тук никой няма таквиз лопатари, дори Джойс Дългуча. А това тук какво е? — попита Ханкс и взе една от бутилките.
— Катранено масло, господин Ханкс.
— А тая дивотия за какво служи?
— Това, драги ми господине, е филтър за вода. Пречиствам водата и чак тогава я пия.
— Тук водата е пречистена. Сложил съм под всеки чучур ей такова сито. Как ти е името?
— Ричард Морган.
Тъмничарят грабна листа в ръката на един от хората, застанали до господин Сайкс, и се ококори срещу него — можеше да чете, но явно му беше доста трудно.
— От днес нататък, Морган, ти си каторжник номер двеста и трети.
— Тъй вярно.
— Гледам, падаш си книжен плъх. — Господин Ханкс прелисти страниците на една-две книги с надеждата да намери мръснишки рисунки или разказчета, после метна подразнен томовете. — А това тук какво е?
— Подсилваща отвара, цери пришки.
— А това?
— Мехлем за порязано и за възпалени рани.
— Не денк, а аптека. За какво са ти притрябвали всичките тия дивотии? — Той отпуши шишенцето с подсилващата отвара и я подуши подозрително. — Ух! — тресна Ханкс шишенцето на палубата и остави запушалката да се търкаля. — Вони по-зле и от реката.
Без изобщо да трепва, Ричард загледа как главният тъмничар вдига празния сандък, разклаща го, за да провери дали нещо не трака, почуква го отстрани, по капака и дъното. Сетне опипа един по един и шевовете на чувалите. Нищо. Хареса си по-хубавия бръснач на Ричард, ремъка и точилото, най-хубавия чифт чорапи. После се прехвърли на сандъка и торбата на Уил Конъли. Съвсем кротко, без да бие на очи, Ричард приклекна, за да вземе подсилващата отвара, да я запуши и да я прибере. Погледна господин Сайкс, който като че очакваше от него да си прибере вещите, затова кимна на застиналия Роджърс и се зае за работа. Роджърс и младежите го последваха.
След като приключи и с дванайсетимата, господин Ханкс потри доволно ръце:
— Казвайте сега къде са мангизите! Парите, мушмороци такива!
— Нямаме пари, уважаеми господине — престраши се да отвърне Неди Перът. — В затвора сме от година, там имаше и жени… — не довърши той, уплашен.
— Обърни джобовете!
Всички джобове бяха празни без джобовете на Ричард, Бил, Неди и Уил, които бяха натъпкани с книги.
— Хайде, събличай връхните дрехи! — тросна се господин Ханкс.
Всички смъкнаха балтоните и сетретата и господин Сайкс ги претърси сантиметър по сантиметър.