Сага за Австралия

— Ами ако хвърля някого от вас във водата, за да проверим? — Той пристъпи рязко към Джими, който се разпищя на умряло, сетне направи същото и с останалите, като ги гледаше в очите. — Повярвах ви — оповести надзирателят, после се върна в бараката и излезе със стол, на който седна, преметна крак връз крак и продължи да пафка с лулата, като запращаше към тях валма дим. — Казвам се Закарая Партридж, ще ми викате господин Партридж. Методист съм, оттам ми е и това име, работя на драга още от едно време, когато бях млад в Скегнес на река Уош, затова и не му разбирам много-много на пандизчийския език. Всъщност помолих господин Камбъл да се постарае да не ми праща лондончани. Поисках му момчета от Линкълн, но и от западните краища се ядва. Откъде сте, от Бристъл или от Плимут?

— Трима сме от Бристъл, господин Партридж. Аз съм Ричард Морган, другите двама бристълчани са Уил Конъли и Неди Перът — посочи той един по един мъжете. — Тафи Едмъндс е от крайбрежен Уелс, Бил Уайтинг и Джими Прайс пък са от Глостър.

— Значи поназнайвате едно друго за морето — отбеляза надзирателят и се облегна на стола. — Това съоръжение тук прави коритото на реката по-дълбоко, като изгребва калта от дъното ей с оная чудесия там, дето прилича на кофа — махна той към нещо, което наподобяваше огромна кесия със зейнала паст. — Закачена е на верига, която може да се скъсява и удължава според дълбочината на водата. Наглася се на това място тук, правя го аз. — Господин Закарая Партридж очевидно изпитваше огромна наслада да им държи тая кратка сказка (у него нямаше и следа от злоба) и затова продължи нататък: — Сигурно се питате защо пък на това място. Защото, драги мои, Кралският арсенал ей там, отсреща, снабдява цялата войска с артилерийски оръдия, а реката е прекалено плитка и не могат да се направят кейове за плаващите бази — на тях им трябва десет пъти по-голяма дълбочина. Събратята ви, другите каторжници, дето работят на брега, строят новите кейове, като запълват мочурищата около Уорън. А хората на драгите им осигуряват баластра, която те, разбира се, трябва да смесят с камъни, чакъл и вар, инак всичко пак ще се върне в реката.

— Благодаря за обясненията, господин Партридж — каза Ричард.

— Повечето хора не обясняват, нищо, нали? — Надзирателят отново махна към огромната кесия. — Откъм моя край кофата се спуска във водата и излиза откъм другата страна, при балката. Ако вършите всичко както трябва, ще загребете към двайсет и пет кила кал и какви ли не мръсотии — направо ще ахнете, като видите какви неща излизат понякога. Шлепът е с вместимост двайсет и пет тона баластра, както се изразяваме ние, хората по драгите. Това ще рече, че трябва да извадите хиляда и сто кофи баластра, за да го напълните. Понеже сега е зима, ще работите по шест часа — ония некадърници пилеят по два часа, докато ви докарат дотук и после ви върнат. Ако се потрудите добре, ще имам двайсет кофи, което прави половин тон. Ако махнем…