Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Уви, оттатък долетя бодрият весел глас на най необичната ми вторично зависима:
— Ставай, сънчо! — призова Графинята. — Осем и половина стана! След два часа имаме среща с брокера на недвижими имоти! — Весело! Бодро! Жизнерадостно!
Ебаси и нахалството! Какво се казва в такъв случай! Изобщо нямах думи! Гък не можах да кажа! Какво друго трябваше да очаквам от нея? Да обяви, че ще си сложи от моя любим парфюм? Боже милостиви! Ако не бях обещал да не издам Деби, още сега щях да обясня на Графинята какво точно си мисля за нея.
А тя, още по-жизнерадостно:
— Хайде, сънчо! Днес е първият ден от останалия ти живот! Защо не накараш Гуин да ти направи кафе?
— Гуин идва чак в девет — рекох безизразно. — А и не съм в настроение за кафе.
Графинята най-сетне долови тона ми:
— Ау, някой май е много вкиснат днес! Я дръпни завесите да нахлуе малко слънчева светлина! Навън цари разкошно време.
Стиснах гневно зъби и бавно извърнах глава наляво, към славните сиво-кафяви завеси. Ебаси и шибаните завеси: бяха най-малко седемметрови и сигурно са ми стрували цяло състояние! Ех, защо ги нямах тези пари сега — и то в брой!
Изведнъж ме осени страхотна идея:
— Абе ти знаеш ли, че си права? — рекох весело. — Никак няма да е зле тук да стане по-светло. Само за секунда, сладурче. — Протегнах се над страничната масичка и грабнах дистанционното на бъдещето, което контролираше всичко в шикозно поизносената спалня — от завесите до вградените осветителни тела и четири метра високия мултимедиен център със 102-сантиметровия телевизор с висока разделителна способност, и стереосистемата „Фишер“ за седемдесет и пет хиляди долара, включваща между другото и устройство за автоматична смяна на триста CD-та.
Първо — завесите: с дистанционно в ръка кликнах на LCD-квадратчето с надпис „Завеси“ и те моментално се заразтваряха, откривайки зад себе си четири метра висока двукрила врата, извеждаща към палубата от червен махагон, откъдето се виждаше целият Атлантик.
— А! Светлина! — рекох на гнусната предателка. — Задръж още една секунда, сладур — и натиснах бутона с надпис „Търси диск“, при което се появи ново меню. Набрах една по една буквите Б… О… Л… Т… Ъ… Н… и след миг на екрана се появи Хитовете на Майкъл Болтън, придружени от една доста досадна негова снимка (голям нос, тясно лице и тъпа опашка) и списък на всичките му сладникаво-блудкави любовни песни, повечето откраднати от други, по-талантливи изпълнители, и всичките предназначени да манипулират сърдечните струни и умовете на нищо неподозиращите женски същества.
Все още стисках зъби от гняв, когато сложих показалец върху заглавието When a Man Loves a Woman и леко цъкнах. После натиснах докрай копчето за сила на звука и задържах пръста си отгоре му няколко секунди.
— Какво правиш? — попита все още щастливата Графиня.
— Нищо — рекох, докато оглеждах шикозно поизносения си мултимедиен център и слушах как с няколко прещраквания устройството стигна до желания диск. — Пускам си малко музика в началото на деня.
— Така ли? — попита леко объркано тя. След което добави: — Ами аз след малко отивам до плажа. Мислех да прекараме заедно деня.
— Преди да се качиш в колата, Надин, държа да ти кажа, че поразмислих по въпроса за Хамптън. Накратко казано, смятам, че се налага да останеш за известно време в Олд Бруквил.
Изведнъж, не тъй весела:
— Какво искаш да кажеш? Мисля, че този въпрос вече го обсъдихме.
В този миг до ушите ми долетя началото на песента. Поех дълбоко въздух, твърдо решен да не се издавам.
— Да — рекох с леден глас. — Но така си свикнала с живота там. И всичко ти е подредено: и курсовете „Мама и аз“, и курсовете по готварство. Да не говорим колко добре се разбираш с личния ти треньор. С Алекс… — и млъкнах за миг, оставяйки името на румънеца гадняр да виси във въздуха. — Не мога да си представя, че Алекс ще се съгласи да шофира всеки път по час и половина, че да идва в Хамптън. Нали ме разбираш?
— Вече не тренирам с него — отвърна с притеснен тон.
— Така ли? Какво стана?
— Нищо. Малко се посдърпахме.
Ами то така става, като се чукаш с личния си треньор, мина ми през ум! Но не можех да го кажа на глас, тъй като щях да компрометирам Бо. Затова рекох:
— Ами то така става, като се чукаш с личния си треньор! После се сдърпвате! — Извинявай, Бо!