Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Противно на здравия разум, хвърлих поглед да видя реакцията на Бо. Гледаше ли ме втренчено? Усмихваше ли се? Не, не се усмихваше. Беше вперил очи в магнетофончето с маската на напълно съсредоточен човек. И бавно кимаше глава. И скърцаше със зъби като някой, който не схваща за какво става дума. Изведнъж вдигна поглед, а аз отворих уста да се браня срещу неоснователните обвинения на Графинята. Не успях и дума да обеля. Не ми идваше на ум какво да кажа. Графинята ме излагаше и пред Бо. И колкото повече отричах, толкова по-виновен щях да изляза.
Точно тогава Бо се засмя и поклати глава:
— Това са глупости, Бо! Всяка жена твърди, че мъжът й е гола вода в леглото. Най-нормално явление. Но ако ти се яви възможност пак да я изчукаш, глътни една виагратейшън, преди да й го навреш; тогава ще й дойде акълът! — Намигна ми и пак се вгледа в магнетофончето. А аз положих отново чело върху ръцете си и се приготвих за нова болка.
Записът продължи: „Та по някое време си имах туй-онуй с личния ми треньор по фитнес и никак не беше зле — (знаех си аз!), но после ми писна и започнах да излизам с Майкъл Болтън. Нали го знаеш? Певецът?“.
„Ама, разбира се — каза Деби, уж изненадана. — А той как е?“
Гласът на Графинята: „Готин е. Страхотно романтична личност. Изкарахме цял уикенд в хотел «Плаза». Бяхме в президентския апартамент, а той го поддържаше постоянно пълен със свежи цветя. — Разнесе се доволен смях. — Нали ти казвам, романтик“.
— Ама че неблагодарна кучка! — изсъсках на Бо. — Даваш ли си сметка аз колко пъти съм й пълнил президентския апартамент с цветя? Но на нея й е най-лесно да го забрави!
Бо кимна с разбиране и посочи магнетофона:
— Слушай внимателно, Бо. Идва най-хубавото.
Поклатих глава и вперих поглед в устройството. Не може да бъде! Хайде, причини ми още болка!
Гласът на Графинята продължи да върти ножа в раната: „Е, имаше и неколцина други. Запознах се с един професионален играч на голф, докато бях в Пенсилвания на курсове по вторична зависимост, после изкарах известно време с едно старо гадже, ама то беше само заради старата ни дружба. — След това с много по-щастлив тон: — Сега обаче ходя с един, който е собственик на голяма фирма за конфекция! Много е готин, нищо, че е доста затворен в емоционално отношение. Ще изчакам да видя какво ще стане“.
Гласът на актрисата: „И смяташ, че мъжът ти ще ти купи къщата, така ли?“.
Изведнъж тонът на Графинята стана уморен: „Ами още го обработвам. Мъчи се да ми се изплъзне, но аз му знам слабото място. Той иска да се съберем отново и аз му свиря на тая струна, като все му намеквам, че подобна възможност продължава да съществува.“ Пауза. „Знам, че не е никак честно, но нямам друг избор, така да се каже. И не възнамерявам да го подлъгвам повече, отколкото е необходимо. Купи ли ми къщата, още на другия ден ще се разведа. И тогава ще мога да си гледам живота. Току-виж съм се влюбила в някой местен предприемач или някой електротехник. Тогава…“
Бо щракна бутона „стоп“.
— Стига ли ти дотук, Бо?
Изгледах го, без да мога да обеля и една дума. Графинята съвсем ме погреба с тоя запис. От всичко казано най ме заболя от изказването, че й е писнало да сме все в една и съща поза. Длъжен бях да кажа нещо на Бо, че да поправя впечатленията му от такива отровни приказки. И почнах да ровя из акъла си за подходящи думи. Нито една не успях да намеря. Бях вече официално скопен. Най-важното сега беше да се убедя, че Деби се е заклела да пази чутото в тайна. Какво ли мнение си е съставила за мен!
— Добре ли си, Бо? — попита Бо.
— Добре съм — кимнах бавно. — Нищо ми няма. Поех дълбоко въздух и насила се усмихнах. — Все пак имам чувството, че още не е взела окончателно решение, нали, Бо? Може би все още има някаква надежда, нали? — и тихичко се разсмях.
— Само така, Бо — усмихна се насърчително Бо. — Само смехът може да те излекува.
Кимнах и му пуснах тъжна усмивка, после огледах невероятно красивия си дом… и си дадох сметка колко малко означава всъщност. Най-щастливото време в живота ми бе онова с Дениз, когато нищичко си нямахме.
Бо се пресегна през масата и леко стисна ръката ми с масивната си длан. И каза с абсолютно сериозен тон:
— Виж какво, Бо, няма да ти говоря глупости. Това, което си преживял през последните шест месеца, и на най-големия си враг не го пожелавам. Няма лъжа: отвратително е. — И поклати бавно глава. — Сега обаче си длъжен да поемеш дълбоко въздух и да си дадеш сметка какво ще правиш оттук нататък. Време е да се проявиш като мъж. Нали ме разбираш, Бо? Да бъдеш истински мъж!