Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Да бе, да — рекох. — Извинявай, Бо. — Набрах кода на портала и се запътих към вратата.
Няколко минути по-късно седяхме в столовата под полилея от ковано желязо, за който бях платил цяло състояние. На масата от избелено дърво лежеше магнетофонче. Бо не ми беше разкрил съдържанието на лентата; все още описваше как бившата актриса Деби Старлинг направила достойно за „Оскар“ изпълнение и бързо спечелила доверието на Графинята.
— Номерът с лукатейшъна минал страхотно — разправяше Бо. — Деби, значи, киха и подсмърча като за световно, а по лицетейшъна й струят сълзи, докато разправя на жена ти как мъжът й я нарекъл такава и такава, онакава и прочее. Тя… Графинята… разбира се, мигновено проявила съчувствие, понеже това й е в характера. — И Бо сви рамене. — Та двете се сдушили още преди началото на сбирката.
Кимнах и замислено потърках брадичка.
— Хм — измънках, — дотук добре. И какво е казала по време на сбирката?
А Бо бавно поклати шава:
— Няма значение. По-важното е какво е казала след сбирката.
— Така ли? — наострих аз уши. — Заедно ли са отишли да вечерят?
На свой ред Бо потърка брадичката си:
— Да пийнат. Нали знаеш… ин вино веритас.
— Любопитно — рекох. — И какви истини е изкарало наяве виното?
Бо разкриви устни и отчаяно кимна:
— Ами май ще трябва да се откажеш от търсенето на нова къща, Бо. Не го препоръчвам при… създалите се обстоятелства.
Изведнъж сърцето се свлече право в стомаха ми. Значи Графинята ме е лъгала! Ебаси и коварството! Как може чак толкова низко да падне? Да иска да ме изиграе с нова къща! Та у тая жена няма ли поне капка етичност!
А Бо продължи:
— Бих целия този път, Бо, понеже те имам по-скоро за приятел, отколкото за клиент. — Млъкна и сведе поглед към магнетофона с големина на колода от карти, после пак вдигна очи. — Така че ти предлагам една сделка, Бо: досега за цялото подслушватейшън съм се изръсил към пет хилядарки, но ако ми позволиш да унищожа лентата, преди да си я прослушал, ще смятам, че сме квит. Ще платя на Деби от собствения си джоб. Но ако ме принудиш да натисна бутона за прослушване, ще трябва да ми платиш. Както решиш ти.
Погледнах магнетофончето със свито сърце. Божичко, що за дяволско изобретение! Толкова миниатюрно, а тъй коварно! Явно съдържаше лоши вести, лоша карма.
— Толкова лоши ли са новините, Бо? Сериозно ли говориш?
— Нали ти казах, Бо? — Сви рамене Бо. — Ин вино веритас.
Бавно поклатих глава с възможно най-тъжната усмивка. После изхихиках, един вид „Така ми се пада!“. А и в смисъл: „Значи, това е краят; краят на брака ни, краят на всичките ми напразни надежди“. Бракът ми е един ковчег, мина ми през ум, и това ще да е последният гвоздей. Изгледах Бо право в очите и му наредих:
— Пускай шибания запис!
Бо кимна и натисна копчето.
В началото се чуваше само тихо жужене и някакъв шумов фон, после глуха размяна на думи със сервитьора. А Бо поясни:
— Приготвих го оттам, откъдето си заслужава да слушаш. Намират се в „Бъкрам Стейбълс“ и се канят да вдигнат тост. Слушай…
Кимнах, облегнах лакти на ръба на масата и кръстосах ръцете си една върху друга. После отпуснах върху тях морно чело и вперих страничен поглед в дяволското магнетофонче. Цялата работа бе един ужас. Бях подслушал собствената си съпруга — майката на децата ми! А и какво разправяше там Бо за женските тайни…?
В този миг до ушите ми долетя съвсем веселият тон на Графинята: „Наздраве за нарушения цикъл!“, последван от изненадващо естествения отговор на актрисата: „Да пием за нарушения цикъл на вторичната зависимост!“, и познатият звук на чукащи се чаши.
— Що за идиотщини? — измърмори Бо. — Никога не съм чувал за вторична зависимост и простотии от тоя род. Бъркат ми в здравето.
Кимнах в знак на съгласие, без да вдигам глава. После пак чух гласа на Графинята. Оплакваше се от мен, че съм спал с проститутки, докато сме били женени. Ами че тя какво е очаквала? Та нали сума ти време ми беше любовница! Съвсем наясно е била с поведението ми още отпреди да се оженим — а сега ми намира кусури.
Но изведнъж подскочих и наострих слух: „Напоследък обаче водя най-хубавия секс, откакто се помня. Няма да навлизам в подробности. Само ще ти кажа, че последните няколко години с мъжа ми бяха пълна скука: все една и съща поза до писване“.
Абе как може така да приказва? Та тя буквално ме скопява пред Деби — пред една абсолютно непозната! Пред жена, на която плащам да върши работа! Как смее Графинята да заяви, че в леглото не струвам и пукната пара? Не е вярно! Направо я побърквах. Викаше ми „малкия ми принц“…