Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Моят исполин адвокат седеше зад бюрото си, колосаният Випускник на Йейл бе вдясно от мен, а аз се настаних право срещу Магнум, под абсолютно точния ъгъл, необходим ми, за да хвърлям крадешком погледи към снимката му със съдията Глийсън, правена, докато работели заедно в щатската прокуратура. И докато си бъбрехме за слабостите на замаха ни със стика за голф, усетих, че ту участвам, ту изключвам от разговора. Вместо това съзнанието ми все се местеше към снимката на съдията Глийсън и в главата ми звучеше молитва дано някой ден той се сети колко добри приятели са били с Магнум.
— … и топката ми все лети накриво — разправяше Магнум. — Затова гледам десният ми лакът да е прибран към ханша. — И кимна многозначително: — В това е разковничето за всеки добър удар.
Дали му пука на някой, рекох си наум.
— Точно така — рекох. — И няма ли начин да заговорим по моя въпрос, мама му стара?
Випускника на Йейл се намеси:
— Вярно е, но проблемът ти не е в лакътя, Грег, а в захвата. Много е слаб, затова биеш встрани. — И сви рамене. — Въпрос на елементарна геометрия. Като засичаш…
Боже милостиви! Спаси ме! И пак изключих. От петнадесет минути бях вече в офиса му и дотук всичко вървеше добре. Както и подозирах, Копелето наистина се канел да напуска прокуратурата. Магнум не знаеше кога точно, но бил чул от „достоверни източници“, че щяло да стане до края на годината. Което само по себе си беше добра вест, тъй като означаваше, че някой друг — надявам се, по-благосклонен от Копелето — ще пише моето писмо 5К.
Лошата новина обаче бе, че Копелето настоявал да оповести сътрудниченето ми, преди да напусне. По ред причини, както обясни Магнум, и една от най-важните била тази, че признаването ми за виновен (и произтичащото от това признание по-нататъшно сътрудничене) щяло да е солиден актив в досието на Копелето, отварящ му пътя към поста „съдружник“ в някоя голяма юридическа кантора. В допълнение към това съществувал и емоционален елемент — в смисъл, че Копелето държал да получи полагащите му се петнадесет минути слава, като обяви пресконференция, на която да съобщи:
„И аз не само вкарах делото срещу Вълка от Уолстрийт в съда, но и го превърнах в първокласен световен предател, постигайки по този начин безпрецедентен прогрес по пътя към изкореняването на измамите с евтини акции в цяла Америка“. — Естествено, Копелето щеше да премълчи факта, че този вид измами сега бе далеч по-разпространен, отколкото в най-добрите години на „Стратън“. В интерес на истината, с разрастването на интернет измамите с ценни книжа се бяха издигнали на един нов етап и един Господ знаеше колко милиона се губеха на ден в резултат на напудрени имейли, измамни обяви и от цялата мания за онлайн търгуване.
Все пак нямаше съмнение, че за мен напускането на Копелето се явяваше добра вест, поради което тримата решихме, че ни се полага да се поздравяваме взаимно в продължение на няколко минути. Адвокатите ми комай бяха склонни да припишат целия успех на някаква своя хитра правна стратегия; аз обаче съм убеден, че в дългосрочен план ролята ми на предател бе отстъпила пред нежеланието на Копелето да се труди за федералните власти срещу крепостническа надница. Така или иначе, информацията ни беше дадена абсолютно „на ухо“ и от мен се очакваше да държа устата си затворена.
А Випускника на Йейл продължаваше:
— … най-вече геометрията на замаха отвътре навън. В това се състои моята лична тайна, благодарение на която успявам да задържа топката върху подстриганата трева. — Кимна веднъж към Магнум и мен, а Магнум му отвърна със съответното кимане.
— А пък на мен този разговор не ми харесва — усмихнах им се, — понеже и тримата сме пълни слабаци на голф — и вирнах брадичка по посока на Магнум, — особено ти, Грег, така че, ако не възразявате, престанете с шибаното мъчение и ми кажете кога ще ми конфискуват къщите.
Адвокатът исполин се засмя.
— Разбира се. Твоя дом ще го конфискуват на първи януари, а дома на Надин — през следващия юни.
— Отвратително положение — рекох. — Нали имаше приказка да изчакат четири години?
— Както винаги съм твърдял — сви рамене Магнум, — с Джоел не се работи лесно — особено сега, както се кани да напуска прокуратурата. Иска да изпие максимално количество кръв, докато е още там.
— За твое сведение вчера нещата стояха далеч по-зле — обади се Випускника на Йейл.
— Истина е — съгласи се Магнум. — Вчера сутринта Джоел все още настояваше Надин да напусне къщата в Олд Бруквил на една и съща дата с теб. Успяхме обаче да го убедим да й даде отсрочка заради децата. Така че в известен смисъл постигнахме някаква победа.