Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Не разбирам за какво става дума — заоправдава се тя.
А аз, със злъч:
— Ти да не би да отричаш, че си се ебала с оня румънски помияр?
— Не съм.
— Престани да се втеляваш, Надин! Много добре знам, че оня вонливец е спал в леглото ми. Хората приказват.
Точно тогава се разнесе отвратителният глас на опашатото копеле:
— Когато мъжът обича жена, не може да мисли за друго.
Насочих слушалката за миг към тавана — към осемдесетватовите тонколони „Босе“ — после я върнах върху ухото си и чух Графинята:
— … много те моля, намали тая музика!
— Е, не е толкова силна — изрепчих й се, след което пак насочих слушалката към високоговорителите. После пак я върнах до ухото си и я чух да пищи:
— … с теб, Джордан! Престани! Защо го правиш?
На което аз изсъсках:
— Стига вече, Надин! С кого си мислиш, че си имаш работа? От месеци знам за цялата тази гадория!
Ответен удар от Графинята:
— Да бе… Намерил се кой да хвърля камъни! Ти да не си някое шибано ангелче, а? Ти да не би да не спеше с оная отвратителна еврейка, дето ти правеше свирки! — Миг тишина, след което Графинята продължи: — И за ония луди рускинчета знам. Все си си същият! Курвар мръсен!
— Абсолютно си права — озъбих се. — А ти си една шибана вторично зависима, която се ебе с други вторично зависими… като оня пропаднал професионалист по голф от Пенсилвания. Той какво ти предложи в замяна? Безплатни уроци по голф след всяко чукане ли?
Графинята, отказвайки да повярва:
— Не разбирам за какво става дума.
Аз, през стиснати зъби:
— Никога няма да ти простя, Надин, задето ме изостави на стълбището пред съда, кучко мръсна!
Моментална контра:
— А ти ме ритна надолу по стъпалата, шибан наркоман такъв! Дано изгниеш зад решетките!
— Така ли? А ти дано пукнеш от вторичната си зависимост! — И й затръшнах телефона. — „Курва гадна!“ промърморих към телефона на бъдещето. Поех дълбоко въздух и се помъчих да се успокоя. Телефонът пак иззвъня: Брррууу! — Брррууу! — и за част от секундата се озова в дланта ми. — Сега какво искаш, да ти го начукам?
— Начукай си го сам! — озъби се адвокатът ми. — Какво става? Неприятна сутрин ли?
— А, здрасти, Грег! — рекох щастливо. — Какво става?
— Нищо — отвърна ми. — При теб какво става?
Замислих се за секунда:
— А, нищо особено. Посдърпахме се малко с предстоящата ми бивша жена.
— Разбирам — рече Магнум. — И мога ли да знам за какво си надул Майкъл Болтън още от осем и половина сутринта? Как можеш да слушаш подобна гадост!
— Ох, мама му стара! Изчакай за секунда. — Натиснах паузата на дистанционното. — Извинявай. Повярвай ми, ни най-малко не съм почитател на Майкъл Болтън. Дори се каня да пусна шибаното му CD в микровълновата фурна моментално след като приключим разговора си.
— Мога ли да знам защо?
— Разговорът ни поверителен ли е?
— Всичките ни разговори са поверителни.
— Добре — рекох. — Ами току-що научих, че Графинята се ебе с Майкъл Болтън. Представяш ли си?
— Наистина ли? — зачуди се Магнум. — Тоя е пълен лузър! Къде-къде по-добър от него е можела да си намери.
— Много съм ти благодарен, Грег. Може би не схващаш какво точно се мъча да ти кажа: шибаният — Майкъл — Болтън — е чукал — моята — жена!
— По време на брака ли?
— Не! Не по време на брака ни! След това!
— Тогава какво толкова се кахъриш? И ти не си седиш на дланите, доколкото знам. Както и да е. Можеш ли да дойдеш до града днес?
— Защо? Нещо лошо ли има?
— Не бих го нарекъл лошо, но не е и най-доброто, което можеше да се случи. Приключих споразумението ти с Джоел.
— За колко време ще ми оставят къщите? — попитах мигновено.
— Ами зависи за кого става дума — за теб или за Надин — отвърна предпазливо той. — Предпочитам да ти го кажа на четири очи. Ела до града, ще поръчаме някой и друг сандвич и ще проведем работен обяд. Ще ми се да присъства и Ник.
Поколебах се за миг дали да не го притисна за повече подробности, но той каза:
— И добри вести имам, във връзка с приятеля ти Джоел. Така че горе главата! Ще се видим след няколко часа, окей?
— Ясно! — рекох щастливо и се ухилих на телефона. — До обяд ще съм там. — И окачих телефона на бъдещето с ясното съзнание, че Магнум има предвид едно-единствено нещо: Копелето напуска районната прокуратура.