Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Седяхме на масата в кухнята и аз току-що бях приключил с изложението на ужасните подробности по конфискацията — срокове, суми и пр.
Отговорът й ме шашна:
— Жалко — рече най-спокойно. — Знам колко обичаш вилата на брега. Къде ще живееш после?
Гледах я със зяпнала уста. Тя сериозно ли говори? След всичко, което й казах, седнала да се притеснява аз къде ще живея! Ами тя къде ще живее? А децата?
Тъкмо се канех да я разпердушиня, когато изведнъж осъзнах: не ме иронизира; просто цял живот е вървяла под дъжда на събитията, затова не очаква да й се случи нещо по-различно. Всичко в крайна сметка ще се подреди в нейна полза. И колкото и да е странно, знаех, че е права.
Усмихнах й се насила:
— Ти за мен не бери грижа, Над. Ще се оправя. Не се тревожи и за себе си, нито пък за децата. — И я изгледах право в очите. — Каквото и да стане, ще се грижа за вас.
Кимна ми с разбиране, макар да съм сигурен, че и двамата не знаехме какъв точно смисъл влагам в думите си. И най-искрено ми каза:
— Знам, че ще полагаш всички възможни грижи за нас. Имаш ли представа колко години няма да те има?
— Все още не съм сигурен — рекох. — Джоел напуска прокуратурата, което за мен е добре, но все пак ще се наложи да излежа някоя и друга година. Няма начин. — И свих рамене, да го изкарам на майтап. — И това ще е краят на пътя, Над. Ти ще продължиш да се бориш с живота, а аз отивам в шибания затвор. — Засмях се и й намигнах. — Искаш ли да се трампим?
— В никакъв случай! — отвърна ми с няколко преувеличени поклащания на глава. — Но едно мога да ти обещая: децата винаги ще знаят, че баща им е добър човек. — Пресегна се и сграбчи ръката ми по приятелски. — Децата ти винаги ще те обичат, Джордан, и ще те посрещнат в мига в, в който излезеш на свобода.
Стиснах леко дланта й, после станах от стола и се приближих до високия от пода до тавана прозорец в дъното на помещението. Облегнах се на него да се понаслаждавам поне за още един миг на красотата на имението. А то изглеждаше разкошно през това време на годината. Ливадата бе с цвета на тропически лес, езерцето и водопадът имаха вид на нарисувани. Колко по-различно можеха да свършат нещата. Защо не бях действал като хората?
След няколко секунди и Графинята дойде до прозореца и се загледа навън.
— Каква красота само, нали?
— Да — рекох. — И не мога да си представя, че след време тук ще живеят други хора.
Кимна безмълвно.
Изведнъж се сетих за нещо приятно:
— Хей, помниш ли какво направихме в деня, в който сключихме договора за тази къща?
А тя се разкикоти.
— Как да не помня! Промъкнахме се и правихме секс в задния двор!
— Да бе! — рекох през смях. — Щури времена бяха, нали!
— Но не са ми любимите.
— Нима? — изгледах я с изненада. — А кои са?
— Първите ни дни — отговори ми с равен тон. — В апартаментчето в града. Толкова те обичах тогава! Но ти така и не разбра, Джордан. Не ме допусна да спечеля доверието ти, понеже когато се запознахме, бе вече много богат. — Млъкна за миг, сякаш търсеше думите, с които да продължи. — Искам да знаеш, че докато бяхме женени, никога не съм ти изневерила. Нито веднъж! А онова, което стана тази сутрин по телефона… — спря и тръсна глава, сякаш бе отвратена от себе си — беше просто лошо държане от моя страна, за което съжалявам.
— И аз — рекох бързо. — И моето държане не беше по-добро.
Кимна ми.
— И държа да знаеш, че за къщата в Хамптън не те манипулирах. — Да бе, вярвам ти! — Е, накрая може и така да беше, но не и в началото. Когато първо ми хрумна идеята, все още смятах, че двамата имаме някакъв шанс. — И направи кратка пауза. — През последните няколко седмици обаче осъзнах, че нямаме никакъв. Прекалено много неща се случиха, натрупаха се прекалено много обиди, болка и лоши спомени. Не ща да прибягвам до изтъркани клишета, но според мен ние твърдо счупихме рекорда за луда връзка, не смяташ ли?
Тъжно се усмихнах, понеже съзнавах колко е права.