Любов под гибелна звезда

— Не сме ли вече стара новина? — попита го тя с лукаво блясъче в очите.

— Не знам. Нека проверя Си Ен Ен — каза Лукас, като си извади телефона и се престори, че отваря сайт в интернет. Хелън ахна задавено и затисна устата си с длан:

— О, не, телефонът ми! Забравих да кажа на татко, че пак е счупен! — Тя спря като закована в коридора, когато си спомни как Хектор я беше принудил да поплува малко с телефона си.

— Хектор ще ти купи нов телефон. По-добър — беше единственото, което Лукас каза, като я целуна по челото. — Ще се погрижа за това.

— Това звучи наистина зле — изстена Хелън, но звънецът удари и тя трябваше да бяга, или да си навлече гнева на Хърги.

Остатъкът от деня бе толкова близо до съвършенството, колкото изобщо може да бъде един ден в гимназията. Хелън се чувстваше невероятно изпълнена с енергия, Клеър беше като четирийсет и пет килограмов слънчев лъч, а Ариадна също изглеждаше във фантастично настроение, докато Мат й помагаше да усъвършенства замаха си със стика за голф в училищния салон по обяд. Мат беше капитан на отбора по голф, а Ариадна обмисляше да се включи, макар че първо трябваше да се научи да играе.

— Не, все още стискаш стика твърде силно — напътстваше я внимателно Мат. — Мисли за него като за рапира, не като за брадва — каза той, неволно послужвайки си с най-точната метафора, която можеше да й свърши работа. Замахът й мигновено се подобри.

— Каси, защо не зарежеш тази книга и не дойдеш да се научиш да играеш голф? — провикна се Ариадна към братовчедка си.

В отговор Касандра отвори друга книга.

— Какво търсиш, между другото? — обади се Мат.

— Магии или заклинания в древногръцките митове, които предпазват от наранявания — каза тя, като избърса лицето си с длан. Жестът напомни на Хелън за Лукас. Отговорът на Касандра се стори странен на Мат и той го подмина съвсем лесно, като вместо това се съсредоточи върху Ариадна и нейната „стойка“.

— Още колко време мислите, че имаме, преди да ни хванат тук? — попита Клеър.

— Кого го е грижа? Това е една от най-добрите идеи, които някога са хрумвали на Лени. Трябва да се наслаждаваме на това, докато го имаме, а не да разваляме момента, като се тревожим, че ще го загубим — отговори Мат спокойно.

Клеър погледна Хелън и двете кимнаха, изненадани от мъдрия отговор на Мат.

— За Мат Милис. Приятел. Философ. Експерт по голф — извика в отговор Хелън, като вдигна термоса си към него за наздравица.

— Чуйте, чуйте! — провикна се Клеър. Вдигна соевото си мляко в ленив тост. Мат се поклони с достойнство и се изчерви, когато Ариадна му се усмихна.

— Ей, Лен! Ново колие ли имаш? — попита Клеър, като посегна да докосне талисмана, който Хелън винаги носеше.

— Не, същото е, старото. Пак ли откачаш, Гиг? — отвърна Хелън, като се опита да погледне сърцевидното си колие.

— Изглежда като ягода, не като сърце. Или може би просто е по-лъскаво. Вероятно откачам.