Тайната на мъртвите

Това е частна баня, доста голяма, но тук ме познават добре. Повечето от хората, които я посещават, са в управлението. В главния двор млади мъже се боксират и борят или се разхождат важно, както правят младите, докато приятелите им гледат струпани на групи. В сенките на аркадата сноват амбулантни търговци със своите кутии, пълни с масла, гребени и чуждестранни помади, които ще ни направят по-силни и красиви.

Събличам се в съблекалните и се отправям към тепидариума. Понякога откривам, че шокът от студения басейн влива живот в старото ми тяло; днес обаче имам нужда от топлина. Давам на прислужника бакшиш, за да не ми досаждат амбулантните търговци и масажисти, и се плъзгам в топлата вода. Затварям очи.

Мислите ми отплават по водата. Симеон ли е виновен за убийството на Александър, или Симах? Или и двамата? Още не мога да реша. Симеон беше толкова искрен, че едва не ме убеди да му повярвам.

От друга страна, един убиец може да живее с престъплението си, сякаш никога не се е случвало. Аз би трябвало да знам това най-добре.

В спомена си виждам бедния Симах свлечен в градината. Може би е било самоубийство. Други стоици също са избирали този път: Катон, чиято мраморна глава сега е потънала в езерцето на Симах; Сенека, великият философ и държавник, който заговорничил да убие Нерон. Той умира в баня, като отваря вените си, за да може горещината да изсмуче кръвта от тялото му. Макар да съм чул и друга версия, че всъщност не е умрял от раните си, а се е задушил от парата.

Мисля днес да избягвам горещото помещение. Сенека не е последният, умрял в потилня.

Аврелий Симах е стоик. Външни неща не могат да докоснат душата му.

Какво има у тези стоици? Твърдят, че са овладели света, че са извън неговия обсег. А после се самоубиват. Дали причината е в усилието — огромната воля, нужна да потискаш чувствата си пред лицето на предизвикателствата, поднесени от живота, което накрая ги изтощава?

За да бъдеш извън обсега на света, трябва да станеш бог. Стоиците смятат, че могат да го постигнат с интелект и сила на волята, християните — чрез вярата. В края на краищата, не са чак толкова различни. И едните, и другите се опитват да избягат от човешката природа.

Не е за учудване, че толкова се самоубиват.

Не ми харесва посоката, в която ме водят тези мисли. Отварям очи и поливам гърба си. Водата е твърде студена и се провиквам на баняджията да хвърли още дърва в огъня. Някой произнася името ми.

Навеждам глава назад и поглеждам нагоре. Трябва ми известно време, за да го разпозная: мъж на име Басий — дворцов служител. Преди години служеше в щаба ми, когато бях консул. Сега е гол, кожа с цвят на брашно, влажна от потта, косата му е прилепнала по черепа. Изглежда ужасно, но аз го поздравявам колкото може по-весело. Той влиза и се настанява до мен.

— Чу ли за Аврелий Симах?

Седнал до мен, не може да види изненадата по лицето ми. Трябваше да го очаквам. Древна фамилия, убийство и сега самоубийство: скандалът с дни ще занимава града, докато не се случи нещо по-интересно.