Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Чух, че се самоубил — отговарям аз.
— Отрова. — Той разплисква водата с ръка. — Добре че като Сенека не е дошъл тук да го направи. Представи си мръсотията.
— Представям си.
Басий се накланя назад и се почесва под мишницата.
— Най-странното е, че снощи го видях. Дойде в двореца.
Някои от останалите мъже в басейна се примъкват по-близо. Полузатварям очи.
— Да не е мислил, че ще го помилват? — пита някой от тях.
— Беше много развълнуван. Каза, че трябва да се срещне с префекта.
— Вероятно е разбрал какво правят гърците със старите мъже — подхвърля един нисък и набит капитан от гвардията.
Избухва смях, няколко неприлични жеста.
Басий изчаква да утихнат.
— Каза, че е открил нещо за един християнски епископ. Нещо скандално.
Прислужникът изпълнил ли е нареждането ми? Водата е толкова студена, че започвам да треперя. В общия разговор, който започна, се плъзгам близо до Басий и шепна в ухото му:
— Каза ли тайната си на някого?
— Никой не искаше да говори с него. Повися там няколко часа и накрая се отказа.
— Каза ли кой е епископът?
Басий се плъзва в басейна така, че да може да ме погледне дълго и изпитателно. Скандал ли искаш да предизвикаш, питат ме очите му.
— Не. — После, не можейки да устои на лесната шега, добавя: — Това щеше да си е чисто самоубийство.
35.
Белград, Сърбия — днес
Мъжът с бейзболното кепе стреля два пъти.
На девет метра от Аби Грубер беше отхвърлен назад, сякаш се бе препънал в нещо, обаче дебелото му черно палто скриваше всяка следа от рана. После се свлече на земята.
Пистолетът се насочи към Майкъл. Паника избухна наоколо: много хора, които бяха избягали от крепостта, се бяха събрали тук, разкъсвани между страха и любопитството. Сега страхът възтържествува — те се втурнаха към входа на парка, препречвайки пътя на патрулките, които се опитваха да влязат. Писъците и сирените се бореха за надмощие.
Мъжът с бейзболното кепе изкрещя нещо на Майкъл. В краката му Грубер лежеше неподвижен. Кръв попиваше в пролуките между чакъла. Пръстът на убиеца се изви около спусъка.
Аби беше твърде далеч, за да помогне. Искаше да хукне, но краката й сякаш бяха замръзнали. Единственото, което виждаше, беше пистолетът, Майкъл и малкото разстояние помежду им.
Мъж по шорти и черно горнище на анцуг изхвръкна от тълпата и се хвърли към стрелеца. За разлика от Аби той не сбърка. Заби рамо в него, изрита краката му изпод тялото и го запрати тежко на земята. Онзи се помъчи да стане, бейзболното кепе падна, но мъжът с черното горнище го закова на земята. Измъкна пистолета от ръката му и го запрати в храсталаците.
Майкъл беше клекнал до Грубер и измъкна нещо от вътрешния му джоб. Кръв изцапа ръцете му.
— Хайде! — изкрещя той. — Може да има и други!
Аби още не можеше да помръдне. Майкъл се спусна към нея, хвана я за ръката и я повлече след себе си. Когато погледна назад, двама полицаи се приближаваха до стрелеца, автоматите им го държаха на прицел. Мъжът с черното горнище говореше бързо, оглеждаше се и ръкомахаше.
— Трябва да се скрием — каза Майкъл. — Щом полицаите започнат да разпитват свидетелите, ще разберат, че много искат да говорят с нас.
— А Грубер?
Майкъл поклати глава.
— Няма надежда. — Вдигна найлоновата чанта, която беше взел от трупа. В нея беше пробита дупка с размерите на дребна монета.
Излязоха тичешком от парка и пресякоха булеварда. Зад гърбовете им мина трамвай, скривайки ги за кратко от чужди погледи.
— Сега накъде? — попита Аби.
— Кого познаваме в Белград?
Студентският площад беше по-оживен, отколкото сутринта. Точно бяха свършили лекциите; студентите се трупаха на гроздове по площада, чудейки се какво ли става в крепостта. Тук бяха достатъчно близо, за да чуят изстрелите и сирените. За щастие никой от тях май не свързваше Майкъл и Аби — единият окървавен и двамата натъртени — с хаоса. Вмъкнаха се във Философския факултет, без някой да ги познае. Портиерът си спомняше, че бяха идвали сутринта, и им махна да минават.
Бяха дошли точно навреме. Намериха доктор Николич пред вратата на кабинета му. Върху пуловера беше облякъл кожено яке, а в ръката си стискаше връзка ключове. Забеляза ги и им отправи учтива примирена усмивка.