Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
В този момент на прага се появи човек с лъскав меден шлем под мишница и сабя на кръста и Рийвс застана мирно. Мъжът влезе. По златото на яката и еполетите на червената му униформа се виждаше, че е капитан.
— Рийвс — каза той, без да сваля очи от Чан.
— Господин Чан, капитане. Сподвижник на господин Баскомб.
Капитанът не каза нищо.
— Беше вътре, сър. Чух го да тропа по вратата…
— По коя врата?
— Врата номер пет, капитане. Районът на господин Баскомб. На господин Чан му е станало лошо…
— Да. Добре, тръгвай. Закъсняваш да смениш Хикс.
— Слушам!
Капитанът направи на Чан знак да седне. Рийвс грабна шлема си и бързо излезе, като спря на прага, за да кимне на Чан зад гърба на капитана. Забързаните му стъпки зачаткаха по коридора и после по стълбите. Капитанът си наля чай и седна. Чак тогава Чан също седна.
— Чан, казвате?
— Така ме наричат.
— Смайт. Капитан на Четвърти драгунски полк. Рийвс каза, че не сте били добре?
— Да. Той беше много любезен.
— Заповядайте. — Смайт бръкна в куртката си и извади плоско шише. Отвинти капачката и го подаде на Чан. — Сливово бренди — каза с усмивка. — Много го обичам.
Чан отпи. Усети остър спазъм в гърлото си, но брендито сякаш прогори остатъците от синия прах. Върна шишето.
— Много съм ви признателен.
— От хората на Баскомб сте значи? — попита капитанът.
— Не бих стигнал толкова далеч. Дойдох по негова молба. Друг член на групата претърпя злополука и…
— Да, Франсис Сонк. — Капитан Смайт кимна. — Чух, че се изгорил доста лошо.
— Да. Та както казах на войника ви, на мен ми призля, докато ги чаках да се върнат. Сигурно съм припаднал… беше преди няколко часа… и се събудих сам-самичък. Очаквах Баскомб да се върне. Работата ни съвсем не е приключена.
— Без съмнение господин Сонк се е нуждаел от вниманието му.
— Без съмнение — каза Чан. — Той е… важна особа.
Смайт стана, затвори вратата и завъртя ключа. После се усмихна на Чан някак печално.
— Човек винаги трябва да е внимателен в правителствена сграда.
— Четвърти драгунски наскоро бе назначен към външното министерство — отбеляза Чан. — Май го четох във вестника. Или към двореца?
Смайт се върна на стола си и го изгледа за миг, преди да отговори. Отпи глътка чай и се облегна назад, хванал чашата с две ръце.
— Мисля, че се познавате с нашия полковник.
— Защо го казвате?
Смайт мълчеше. Чан въздъхна — глупостта винаги се заплащаше.
— Видели сте ме вчера сутринта. На доковете с Аспиш. Глупаво място за среща.
— Ще ми кажете ли причината за нея?
— Може би. — Чан сви рамене. Усещаше подозрителността на капитана, но реши да пробва. — Ако първо вие ми кажете нещо.
Смайт сви устни.
— Какво?
Чан се усмихна.
— Били ли сте в Африка с Аспиш и Трапинг?
Смайт се намръщи — не бе очаквал този въпрос. Кимна.
— Питам — продължи Чан, — защото полковник Аспиш подчерта множеството морални и професионални разлики между него и Трапинг. Не храня илюзии за характера на полковник Трапинг. Но — ако ми простите — настояването на Аспиш да се срещнем на онова място е само един пример за безразсъдната му арогантност.
Зачуди се дали не е прекалил. Смайт го погледна изпитателно, после каза:
— Много офицери купуват постовете си. Не е необичайно да служиш с хора, които не са войници, освен заради платените пари. — Чан виждаше, че подбира думите си много внимателно. — Подполковник Аспиш не е от тях, но…
— Но вече не е човекът, който е бил преди? — подхвърли Чан.
Смайт го изгледа с проницателност, от която на Чан му стана неудобно. След миг въздъхна тежко, сякаш бе стигнал до решение, което не му харесва, но което по някаква причина не може да избегне.
— Запознати ли сте с последиците от употребата на опиум?
Чан успя да сдържи смеха си и да кимне разбиращо и незаинтересовано. Смайт продължи:
— Значи знаете как първото вкусване може да подкупи, как може да накара човек да жертва всичко друго за един наркотичен сън. Така е и с Ноланд Аспиш, само че опиумът е примерът на поста и успеха на Артър Трапинг. Не съм негов враг. Служих му вярно и го уважавах. Но завистта му към незаслуженото повишение на онзи човек поглъща — или вече е погълнала — всичко предано и справедливо в характера му.