Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Но сега той командва полка.
Смайт кимна отсечено и се намръщи.
— Казах достатъчно. За какво се срещнахте?
— Аз съм човек, който прави… разни неща — каза Чан. — Подполковник Аспиш ме нае да намеря Артър Трапинг, който беше изчезнал.
— Защо?
— Не от любов, ако това питате. Трапинг представляваше влиятелни хора, а тяхното влияние, техният интерес, бе причина полкът да бъде преместен от колониите в двореца. А сега него го нямаше. Аспиш искаше да поеме командването, но се тревожеше за другите сили в действие.
Смайт трепна от отвращение. Чан се радваше, че е решил да не му казва цялата истина.
— Разбирам. Намерихте ли го?
— Намерих го. Беше мъртъв, убит. Не зная как или от кого. Тялото е хвърлено в реката.
— Но защо?
— Наистина не знам.
— Затова ли сте тук — да докладвате на Баскомб?
— Не… точно.
Смайт настръхна и Чан вдигна ръка.
— Не се тревожете. Или по-скоро — тревожете се, но не заради мен. Дойдох да говоря с Баскомб. Какво е впечатлението ви от него?
Смайт вдигна рамене.
— Служител в министерството. Не е глупав и не е толкова надут като някои други тук. Защо?
— Просто така. Той играе малка роля, защото поръчката ми всъщност беше от Сонк и графиня Лакер-Сфорца, тъй като те са били в съюз с полковник Трапинг, особено Сонк. И поради причини, които не разбирам, един от двамата — не зная нито кой, нито дали е така със сигурност — е уредил смъртта му. Вие също като мен знаете, че Аспиш сега е в ръцете им. Вашите операции днес — да ескортирате кутиите с оборудването от Кралския институт…
— До Харшморт, да.
— Именно — каза Чан спокойно, макар вътрешно да ликуваше от разкритието на Смайт. — Робърт Вандаариф е част от плана им, възможно е да е негов архитект, както и престолонаследникът на Мекленбург.
Смайт вдигна ръка, за да му каже да замълчи. Извади плоската, отвори я и намръщено отпи голяма глътка. Подаде я на Чан, който не му отказа. Глътката бренди отново запали огън в гърлото му, но по някакъв решителен самоунищожителен начин той беше сигурен, че това е за добро. Върна плоската на капитана.
— Всичко това… — Смайт говореше почти шепнешком. — Толкова много неща не ми се струваха правилни, и все пак повишенията, отличията, дворецът, министерствата, за да прекарваме времето си, като ескортираме каруци или публични личности, които са достатъчно тъпи да се подпалят сами…
— На кого служите в двореца? — попита Чан. — Тук на Баскомб и Крабе, но дори те трябва да получават одобрение отгоре.
Смайт не го слушаше. Бе потънал в мисли. Вдигна очи, на лицето му бе изписана умора, която Чан не бе забелязал досега.
— В двореца ли? Дворецът е гнездо на импотентни херцози, които се превземат около една недолюбена дърта вещица. — Смайт поклати глава. — Трябва да тръгвате. Стражата ще се смени и полковникът може да е с тях — често се среща със заместник-министъра късно вечер. Кроят планове, но никой от другите офицери не знае какви. Повечето, както можете да си представите, са също така арогантни като Аспиш. Трябва да побързаме — може би са им дали името ви. Предполагам, че разказът ви, че сте се почувствали зле, е измислица?
Чан се изправи заедно с него.
— Съвсем не. Но беше в резултат на отравяне и ужасно лошото ми възпитание да оцелявам.
Смайт се усмихна криво.
— Накъде е тръгнал светът, щом човек вече не се подчинява на по-висшите и не умира, когато те го искат?
Смайт бързо го поведе надолу по стълбите до втория етаж и после по няколко криволичещи коридора до балкона над входа.
— Стражата се сменя по-късно от тази на главния вход и хората ми все още ще са там — обясни му. Погледна го изпитателно. — Боя се, че сте негодник — или бих ви сметнал за такъв при нормални обстоятелства, но странните времена водят до странни срещи. Вярвам, че ми казвате истината. Ако можем да си помогнем взаимно… е, поне няма да сме толкова сами.
Чан протегна ръка.
— Сигурен съм, че съм негодник, капитане. Но при все това съм враг на тези хора. Много съм ви признателен за добротата. Надявам се някога да мога да ви отвърна със същото.
Смайт стисна ръката му и кимна към вратата.
— Девет и половина е. Трябва да вървите.