Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

Особено вечер „Паунът“ предлагаше такива атракции, че двамата приятели предпочитаха да отклоняват поканите на скучния, макар и надарен Пот. Вечер именно „търговската зала“ на странноприемницата се пълнеше с посетители, чиито характер и обноски мистър Тъпман наблюдаваше с огромно удоволствие, а чиито думи и прояви мистър Снодграс имаше навик да записва.

Повечето хора знаят какво обикновено представляват тъй наречените „търговски зали“. Тази на „Пауна“ не се отличаваше съществено от общия изглед на подобни места; а това означава, че беше голямо помещение, доста голо на вид, а мебелите в него безспорно са били по-хубави, когато са били по-нови; обширна маса в средата и разни по-малки нейни посестрими в ъглите; голям асортимент от всякакви образци столове и стар персийски килим, в съотношение с размерите на стаята — колкото дамска кърпичка, постлана на пода на караулна. Стените бяха обкичени с една-две големи географски карти, а няколко поизтъркани груби палта, със сложни по кройка наметки, висяха от дълга редица куки в единия ъгъл. Полицата на камината се красеше от дървена мастилница с перодръжка без перо и половин пръчка восък за печати, пътеводител и друг един справочник, една история на графството с изчезнали корици, и тленните останки на една пъстърва под стъклен похлупак. Въздухът благоухаеше от тютюнев дим и този пушек придаваше доста сивкав оттенък на цялата стая, особено пък на прашните червени пердета, затулящи прозорците. Бюфетът бе отрупан от всевъзможни разнородни предмети: най-вече биеха на очи известен брой порядъчно потъмнели шишенца с подправки за риба, две файтонджийски капри, два-три камшика и толкова пътни шалове, поднос с вилици и ножове и горчица.