Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Речите на двамата кандидати, макар и различни във всяко друго отношение, бяха сходни в едно — възхвала на ценните качества и достойнства на избирателите от Ийтънсуил. Всеки един държеше да подчертае, че и целия свят не е имало досега обществена среда от по-независими, по-просветени, по-родолюбиви, по-благородни и по-безкористни хора, от тези, които щяха да гласуват за него; всеки от тях смътно загатна за опасенията си, че избирателите от противниковата партия били оскотени, умствено недорасли люде, а това ги правело негодни да упражняват правото си при изпълнение на този свой първостепенен дълг. Физкин изрази готовността си да стори всичко, което се поиска от него; Слъмки — своята решителност да не се поддава на никакви внушения. И двамата подчертаха, че търговията, занаятите, индустрията и процъфтяването на Ийтънсуил щели да бъдат по-скъпи на техните сърца от всичко друго на земята. И всеки от тях изтъкна, че можел с пълна увереност да заяви, че той именно ще бъде избран за депутат.
Последва гласуване с вдигане на ръка. Кметът обяви, че е в полза на уважаемия Самюъл Слъмки от Слъмки Хол. Хорейшоу Физкин, ескуайър, от Физкин Лодж, поиска да се гласува по списъци и се реши изборът да се проведе по този начин. После гласуваха благодарност на кмета за умелото ръководство от председателското кресло; а кметът, съжалявайки вътрешно, че не е имал никакво кресло (защото през всичкото време бе стоял на крак), благодари на свой ред. Шествието отново се подреди, екипажите бавно тръгнаха всред навалицата, хората ги изпровождаха с дюдюкания или с възторжени викове според чувствата или временното си настроение.
През цялото време на гласоподаването по списъци градчето бе в непрекъсната трескава възбуда. Всичко бе проведено по изряден и либерален начин. Облаганите с акциз стоки се продаваха на забележително ниски цени във всички кръчми; а фургони сновяха из улиците в услуга на онези избиратели, които биваха обхванати от краткотрайно виене на свят — една епидемия, взела тревожни размери всред гласоподавателите по време на изборната битка и под влияние на която по плочниците често се виждаха проснати в безсъзнание хора. Неголяма група избиратели останаха извън двата списъка. Това бяха пресметливи, дълбокомислещи люде, които не бяха дотогава убедени от доводите нито на едната, нито на другата страна, макар и да бяха имали чести разисквания и с двете партии. Един час преди приключване на изборите мистър Пъркър настоя да бъде удостоен с честта за лична среща с тези интелигентни, тези благородни, тези родолюбиви мъже. Удостоиха го. Неговите доводи бяха кратки, но задоволителни. Те отидоха дружно да гласуват; и когато това стана, уважаемият Самюъл Слъмки от Слъмки Хол също стана депутат.
Глава четиринадесета
Приятно е след съзерцание на борбите и вълненията в политическата действителност да се върнем към тишината и спокойствието на обикновения живот. Макар и в същност мистър Пикуик да не бе голям привърженик на нито една от двете партии, той се бе достатъчно запалил от ентусиазма на мистър Пот и отдаде цялото си време и внимание на събитията, подробно описание на които дава предшествуващата глава, а то е съставено въз основа на неговите собствени бележки. И докато той бе погълнат от тази си дейност, мистър Уинкл също не остана бездеен; той пък отдаде цялото си време на приятни разходки и малки излети в околността заедно с мисис Пот, която никога не пропущаше, щом й се представеше подобен случай, да търси някакъв отдушник на скуката и еднообразието, от които непрестанно се оплакваше. И тъй като тези двама джентълмени се почувствуваха като у дома си в къщата на главния редактор, мистър Тъпман и мистър Снодграс бяха оставени до голяма степен сами на себе си. Те не се интересуваха много от обществения живот и прекарваха времето си главно в развлеченията, които можеше да им достави „Паунът“, а те се свеждаха до някакъв моникс на първия етаж и уединения кегелбан в задния двор. В прелестите и техниката на двете игри, които са много по-трудни за усвояване, отколкото предполагат обикновените хора, те постепенно бяха посветени от мистър Уелър, владеещ до съвършенство тези забавления. По такъв начин, макар и до известна степен лишени от удоволствието и привилегията на непосредствено общуване с мистър Пикуик, те все пак бяха успели да си намерят занимание, а не да се чудят как да убият времето.