Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Официалната част не бе още започнала и тъй като тълпата, когато няма какво да прави, е обикновено готова да се шегува, тази така невинна постъпка бе достатъчна, за да предизвика множество закачки.
— Я го виж ти стария мераклия, ще зяпа момичетата, а? — провикна се един глас.
— Ах ти, дърти грешнико! — извика друг.
— И си слага очилата да оглежда булките! — подхвърля трети.
— Видях го да й намига! Не е чиста работата! — изкряска четвърти.
— Пази си жената, Пот! — избоботи пети и всички прихнаха в бурен смях.
И тъй като към подигравките се прибавиха и разни обидни сравнения между мистър Пикуик и престарелите кочове и други духовитости от подобно естество; и тъй като на всичко отгоре бяха доста недвусмислено насочени към честта на една невинна дама, възмущението на мистър Пикуик беше безкрайно; но тъй като в този момент обявиха, че е необходима тишина, той се задоволи да жигоса скупчените люде с поглед, пълен с презрение заради техните извратени схващания, за което те се разкикотиха още по-невъздържано от преди.
— Тишина! — ревяха помощниците на кмета.
— Уифин, въдвори ред! — рече кметът с тържествен тон, съответствуващ на високото му обществено положение.
В изпълнение на тази заповед глашатаят даде нов концерт със своя звънец, след което някакъв джентълмен от тълпата се провикна: „Кифли, моля!“ и предизвика нов смях.
— Господа! — подхвана кметът, насилвайки гласа си да издаде възможно най-високия тон. — Господа! Братя гласоподаватели на Ийтънсуилската колегия! Ние всички сме събрани тук с цел да излъчим нов представител на мястото на нашия покоен…
Тук кметът биде прекъснат от глас, идещ от тълпата:
— Да жив-вее кметът! — извика гласът. — Да преуспява търговията на пирони и тенджери, отдето му тече парата!
Този намек за професионалните занимания на оратора биде посрещнат с бурен възторг, който под непрекъснатия съпровод на звънеца напълно заглуши останалата част от речта му освен последното изречение, с което той благодареше за търпеливото внимание, с което са го слушали през всичкото време. Тази изява на признателност предизвика нов изблик на веселие в продължение на около четвърт час.
После един висок сух джентълмен с много твърда бяла яка, след настойчивите заръки на тълпата „да прати някое момче у дома да му донесе гласа, забравен под възглавницата“, подкани множеството да избере подходящ и достоен човек за свой представител в Парламента. И когато изтъкна, че имал пред вид Хорейшоу Физкин, ескуайър, от Физкин Лодж край Ийтънсуил, физкинистите изръкопляскаха, а слъмкистите задюдюкаха, и то тъй шумно и продължително, щото както той, така и вторият застъпник можеха спокойно, вместо да ораторствуват, да си пеят закачливи песнички.
След като се изредиха приятелите на Хорейшоу Физкин, някакъв дребен, сприхав, червенобуз човек се изтъпани напред, за да предложи друг подходящ и достоен представител на ийтъисуилските избиратели в Парламента; и много гладко щяха да вървят работите с червенобузия джентълмен, ако неговата гневливост не му пречеше да вникне в естеството на хумора на тълпата. След няколко изречения на образно красноречие той започна най-напред да се впуска в ядовити бележки към онези от навалицата, които го прекъсваха, и продължи с размяна на предизвикателства с господата от избирателната трибуна; от това избухна такава врява, че той се видя принуден да изрази чувствата си със забележителна пантомима и като стори това, освободи сцената за втория застъпник, който половин час чете една написана реч, но не позволи да го спрат, защото я бе изпратил цялата, без съкращения, на „Ийтънсуилска газета“, а „Ийтънсуилска газета“ я бе вече отпечатала до буква.
После Хорейшоу Физкин, ескуайър, от Физкин Лодж край Ийтънсуил, излезе напред, с цел да отправи обръщение към гласоподавателите; но едва бе започнал, когато музикантите, наети от уважаемия Самюъл Слъмки, засвириха със сила и мощ, в сравнение с които сутрешното им изпълнение беше съвсем незначително; в отговор на това тълпата „жълти“ захвана да обработва главите и раменете на тълпата „сини“, вследствие на което тълпата „сини“ се опита да се отърве от своите крайно неприятни съседи — тълпата „жълти“; и картина на схватки, блъсканица и борба последва, пред която и нашето перо е тъй безсилно, както самият кмет, макар че той повелително даваше заповед след заповед на двадесет полицаи да заловят подстрекателите, които вероятно възлизаха на нещо около двеста и петдесет души. През цялото време на битката Хорейшоу Физкин, ескуайър, от Физкин Лодж, и приятелите му все повече побесняваха от яд; докато накрая Хорейшоу Физкин, ескуайър, от Физкин Лодж, поиска да узнае от своя съперник уважаемия Самюъл Слъмки от Слъмки Хол дали тези музиканти свирят с негово разрешение; на този въпрос обаче уважаемият Самюъл Слъмки отказа да отговори и Хорейшоу Физкин, ескуайър, от Физкин Лодж, размаха юмрук пред лицето на уважаемия Самюъл Слъмки от Слъмки Хол, вследствие което уважаемият Самюъл Слъмки от Слъмки Хол кипна и хвърли ръкавица на Хорейшоу Физкин, ескуайър, за дуел на живот и смърт. При това нарушение на всички установени правила и норми на поведение кметът заповяда да се изпълни нова музикална фантазия със звънеца и заяви, че той лично ще изправи пред съда както Хорейшоу Физкин, ескуайър, от Физкин Лодж, така и уважаемия Самюъл Слъмки от Слъмки Хол и ще ги принуди да спазват обществения ред. При тази ужасна заплаха поддръжниците на двамата кандидати се намесиха и след като приятелите и от двете партии водиха словесен двубой по двойки около три четвърти час, Хорейшоу Физкин, ескуайър, поздрави с шапка уважаемия Самюъл Слъмки; уважаемият Самюъл Слъмки поздрави с шапка Хорейшоу Физкин, ескуайър; музикантите спряха да свирят; тълпата отчасти се усмири и на Хорейшоу Физкин, ескуайър, бе дадена възможност да продължи.