Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

— Но ги извадили оттам, нали? — бързо запита мистър Пикуик.

— Как да кажа — отвърна Сам много бавно. — Струва ми се, все пак, че един стар джентълмен липсвал; знам, че шапката му била намерена, ала не съм напълно сигурен дали главата му е била вътре, но това, което не проумявам, е чудното, странно съвпадение колата на баща ми да се обърне съвсем точно на мястото и точно на деня, както го рекъл оня джентълмен.

— Това безспорно е много странно съвпадение наистина — забеляза мистър Пикуик. — Но, Сам, изчеткайте ми шапката, защото чувам мистър Уинкл да ме вика за закуска.

С тези думи мистър Пикуик се запъти към дневната, където намери закуската вече сложена и семейството събрано около масата. Хапнаха набързо; шапките на всички джентълмени бяха украсени с по една огромна синя фльонга, приготвена от прелестните ръце на самата мисис Пот; и тъй като мистър Уинкл се бе нагърбил със задачата да придружи дамата до покрива на една къща в непосредствена близост до изборната трибуна, мистър Пикуик и мистър Пот се отправиха сами към „Градският герб“, от чиито задни прозорци някакъв член от комитета на мистър Слъмки държеше реч пред шест момченца и едно момиченце, които величаеше на всяка втора дума с гръмкото обръщение „Граждани на Ийтънсуил“, на което горепоменатите шест малчугана ръкопляскаха и викаха най-възторжено.

Дворът пред оборите издаваше безспорни признаци за славата и мощта на ийтънсуилските „сини“ — имаше цяла гора от сини знамена, някои с по една, а други с по две дръжки, върху които се четяха подходящи лозунги с дебели златни букви, високи четири фута58. Имаше внушителен оркестър от тромпети, тръби и барабани, подредени по четири в редица, и ако някой някога си е печелил парите с честен труд, това бяха те — особено пък барабанджиите, с техните здрави мускули. Имаше групи пазители на реда със сини палки, двадесет членове на комитета със сини шалчета и тълпа избиратели със сини кокарди. Имаше гласоподаватели ездачи и гласоподаватели пешаци. Имаше открита карета с четири коня за уважаемия Самюъл Слъмки; имаше и четири карети с по два коня за неговите приятели и поддръжници; и знамената плющяха, и музиката гърмеше, и пазителите на реда ругаеха; и двадесетте членове на комитета се препираха; и тълпата викаше, и конете се дърпаха, и кочияшите се потяха — и всичко, и всички бяха нарочно събрани там тогава, за да служат и подпомагат, да чествуват и прославят уважаемия Самюъл Слъмки, един от двамата кандидати за депутатското място на избирателната колегия Ийтънсуил в Камарата на общините на Обединеното кралство.