Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Е, Еми? — каза Фани, която правеше като останалите. — Какво искаше да ми кажеш?
— Откакто ми разправи, че някаква дама ти е дала гривната, която ми показа, Фани, аз не съм съвсем спокойна за тебе и наистина бих искала да науча нещо повечко, ако си склонна да ми се довериш.
— Хайде, госпожици! — извика момчето с шотландското кепе.
— Хайде, душички! — извика господинът с черната коса. И двамата изчезнаха след миг и музиката и танцуващите крака се чуха отново.
Малката Дорит седна на един от златните столове, замаяна от тези бързи прекъсвания. Сестра й и останалите се бавиха дълго време; а в тяхно отсъствие нечий глас (както изглеждаше, на господина с черната коса) непрестанно подвикваше през звуците на музиката: „Едно, две, три, четири, пет, шест — скок! Едно, две, три, четири, пет, шест — скок!“ Най-после гласът спря и всички се върнаха отново, малко или много задъхани, увити в шаловете си, готови за излизане.
— Почакай малко, Еми, нека си отидат преди нас — прошепна Фани. Скоро ги оставиха сами; нищо по-особено не се случи след това, само момчето надзърна иззад старата греда и каза: „Всички да сте тук в единайсет утре, госпожици!“, и господинът с черната коса надникна иззад своята стара греда и каза: „Всички да сте тук в единайсет утре, душички!“, всеки по присъщия му начин.
Когато останаха сами, нещо като че ли беше навито или бе прибрано по някакъв друг начин и пред тях се разтвори голям, празен кладенец, в който Фани надникна и каза:
— Хайде, чичо!
Когато очите й свикнаха с тъмнината, малката Дорит го различи в дъното на кладенеца, сам в някакъв самотен ъгъл, стиснал под мишница инструмента си в опърпания му калъф.
Старецът изглеждаше така, като че ли високите прозорци на галерията с късчето небе в тях са били най-високата точка на неговите успехи в живота, а после е трябвало да ги остави и да заслиза надолу, докато най-сетне е потънал чак там, на дъното. На това място той бе прекарвал шест нощи седмично в продължение на много години, но никой не го бе видял да вдига очи над своята партитура и с основание се смяташе, че не е видял ни една от играните пиеси. В театъра се разправяше, че не познавал и най-популярните герои и героини дори по външен вид и че клоунът в продължение на петдесет вечери отправял най-острите си шеги направо към него, защото се бил обзаложил, че той няма да усети, и наистина, той с нищо не показал, че е осъзнал това. Дърводелците обичаха да се шегуват, че бил мъртъв, без да го е разбрал; а пък редовните посетители на салона уж смятали, че прекарвал целия си живот, и ден, и нощ, и недели и всичко, в оркестъра. На няколко пъти го бяха изпитвали, като му бяха предлагали щипка енфие през пръчките на парапета, и той винаги бе откликвал на подобно внимание с мигновена промяна в държането, в което тогава пробляскваше бледото привидение на един много изискан, истински джентълмен: извън това той никога и в никакви случаи не бе играл никаква друга роля в живота на театъра освен ролята на кларнетиста; в частния си живот, където нямаше роля за кларнетист, той въобще нямаше роля. Някои го смятаха за бедняк, други за богат скъперник; ала той не казваше нищо, никога не привдигаше наведената си глава, никога не променяше провлечената си походка и не отделяше тромавите си крака от земята. И макар че сега чакаше да бъде повикан от племенницата си, той я чу едва след като тя го повика три-четири пъти; нито пък се изненада от присъствието на две племенници вместо на една, а само изрече с треперещ глас:
— Ида, ида! — и пропълзя нагоре през някакъв подземен проход, от който струеше миризма на мазе.
— И тъй, Еми — каза сестра й, когато тримата преминаха през оная врата, която страдаше от лошото самочувствие на врата, различна от другите, а чичото инстинктивно се прихвана за Еми, като по-надеждна, — и тъй, Еми, ти се тревожиш за мене.
Тя беше хубавка и го съзнаваше и кокетираше; а снизхождението, с което оставяше настрана превъзходството на своето очарование и на светския си опит и се обръщаше към сестра си на почти равна нога, всъщност беше твърде характерно за семейство Дорит.
— Аз, Фани, се интересувам и се тревожа за всичко, което се отнася до тебе.
— Така, така, ти си най-доброто от всички Емита. Но ако аз понякога се държа малко предизвикателно, ти без съмнение ще го разбереш, защото знаеш какво ми е да работя тази работа и да съзнавам, че тя не е достойна за мене. Това не би ме тревожило — каза дъщерята на Бащата на Маршалси, — ако другите не бяха такива простаци. Ни един от тях не е от знатно семейство като нашето. Всички са от един дол дренки. Простаци.