Тайната история

— Можем да ги натрошим в чаша уиски.

— Мислиш, че Бъни ще изпие чаша уиски с доста бял прах на дъното й?

— Мисля, че е толкова склонен да го направи, колкото и да изяде чиния с отровни гъби.

Настъпи дълго мълчание, а през това време някаква птичка шумно чуруликаше пред прозореца. Хенри затвори очите си задълго и разтри слепоочия с върха на пръстите си.

— Какво ще правиш?

— Мисля да изляза и да свърша това-онова — отвърна той. — Искам да се прибереш вкъщи и да си легнеш.

— Хрумна ли ти нещо?

— Не. Но има нещо, което искам да проверя. Бих те откарал до училище, но не мисля, че е добра идея да ни виждат заедно точно сега — бръкна в джоба на халата си и заизважда клечки кибрит, пера за перодръжки и синята си емайлирана кутийка за хапчета. Най-накрая намери няколко монети от по четвърт долар и ги остави на плота.

— Ето. На път за вкъщи спри край будката и си купи вестник.

— Защо?

— Ами в случай, че някой се зачуди защо се мотаеш навън толкова рано. Може да се наложи да говоря с теб довечера. Ако не те открия, ще оставя съобщение, че те е търсил доктор Спрингфийлд. Не се опитвай да се свържеш с мен по-рано, разбира се освен ако не е наложително.

— Дадено.

— Доскоро тогава — каза и тръгна да излиза от кухнята. Обърна се на прага и ме погледна. — Никога няма да забравя това, нали знаеш — каза уж между другото.

— Няма нищо.

— Много нещо е и ти го знаеш.

— Ти също си ми направил една-две услуги — но вече бе излязъл и може би не ме чу. Така или иначе, не ми отговори.

Купих си вестник от малкия магазин надолу по улицата и тръгнах обратно към колежа през усойната зелена гора, далеч от утъпканата пътека. Вървях през големите заоблени камъни и гниещите пънове, които от време на време се изпречваха на пътя ми.

Когато стигнах в студентското градче, все още бе рано. Влязох през задната врата на Монмът, спрях се, когато изкачих стълбите и видях председателя на къщата и група момичета в халати, струпани пред вратата на килера. Разговаряха с различен тон, но с ясно изразен потрес. Когато се опитах да се промъкна край тя, облечената в черно кимоно Джуди Пуви ме хвана за ръката.

— Ей, някой е повърнал в килера!

— Сигурно един от онези проклети първокурсници — каза едно момиче до мен. — Натряскват се до козирката, а после се качват до стаите на старите вълци, за да се издрайфат.

— Определено не знам кой го е направил — каза председателят на къщата, — но който и да е той, със сигурност е ял спагети за вечеря.

— Хм.

— Което значи, че не се храни в стола.

Пробих си път през тях, заключих вратата на стаята след себе си и незабавно си легнах.