Тайната история

— Ето къде грешите. Ако се опитаме да подредим събитията прекалено педантично, за да стигнем в точка X по един логичен път, тогава този логичен път може да бъде проследен обратно от точката X и да доведе до нас. Разсъдливостта е винаги очебийна за прозорливото око. Но късметът? Той е невидим, изменчив, Божие дело. От наша гледна точка, кое би било по-хубаво от това, да оставим Бъни сам да избере обстоятелствата около собствената си смърт?

Нищо не помръдваше. Щурците скрибуцаха отвън с ритмична и всепроникваща монотонност.

Лицето на Франсис бе потно и много бледо. Той прехапа долната си устна.

— Нека се изясним. Чакаме при клисурата и просто се надяваме той да мине оттам случайно. Ако мине, го бутаме вътре — така, посред бял ден, а после се прибираме вкъщи. Правилно ли съм разбрал?

— Донякъде — отговори му Хенри.

— Ами ако не дойде сам? Ами ако мине някой друг?

— Не е престъпление да си в гората в пролетния следобед — отвърна Хенри. — Винаги можем да се откажем, поне до момента, в който Бъни се прекатури в пропастта. А това ще отнеме само миг. Ако по обратния път се натъкнем на някого, което смятам за невероятно, но ако все пак се случи, винаги можем да кажем, че има нещастен случай и отиваме за помощ.

— Ако някой ни види?

— Много малко вероятно — отвърна Хенри и пусна от високо бучка захар в кафето си.

— Но възможно.

— Всичко е възможно, ала вероятността ще заработи за нас, само ако й позволим. Какви са шансовете някой, когото не сме засекли преди, да се появи на онова усамотено място и то точно в онази частица от секундата, която ще ни трябва, за да го бутнем?

— Може да се случи.

— Франсис, всичко може да се случи. Може тази вечер да го блъсне автомобил и да ни спести всички главоболия.

През прозореца влизаше лек и влажен ветрец, ухаещ на дъжд и ябълков цвят. Без да усетя, се бях изпотил и от полъха по бузата ми се почувствах лепкав и замаян.

Чарлс се изкашля, а ние се обърнахме към него.

— Знаеш ли… Искам да кажа, сигурен ли си, че е достатъчно високо? Ами ако той…

— Днес ходих там с рулетка — каза Хенри. — Най-високата точка е петнадесет метра, което трябва да е достатъчно. Най-трудното ще бъде да го закараме там. Ако падне от някъде, където е по-ниско, ще се отърве със счупен крак. Много ще зависи и от самото падане, разбира се. За нашите цели ми се струва, че е по-добре да падне гърбом, отколкото с лицето надолу.

— Чувал съм за хора, паднали от самолет и оживели — вметна Франсис. — Ако не умре от падането?

Хенри бръкна под очилата си и потърка едното си око.

— На дъното има малък поток. Няма кой знае колко вода, но е достатъчно. При всички положения ще бъде замаян. Ще се наложи да го издърпаме до там и да го подържим с лице под водата, мисля, че няма да отнеме повече от няколко минути. Ако е в съзнание, тогава може би някои от нас могат да му помогнат да стигне до там.

Чарлс прокара ръка по потното си, лъснало чело.