Снежния човек
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #7
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572571
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Снежния човек». Краткое содержание книги:
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.
Свиреп, напрегнат, с брилянтно развити образи и просмукана от злокоба атмосфера, „Снежния човек“ е наелектризираща творба от един от най-добрите криминални автори на нашето време.
От тонколоните гръмна „И тъй рече Заратустра“. На срещата с фирмата организатор Стьоп отбеляза, че Щраусовата симфонична поема не му се струва оригинално начало на празненството, защото звучи твърде помпозно и му напомня за създаването на човечеството. „Точно това е целта ни“, отвърнаха организаторите.
На сцената, обвита в дим и светлина, излезе известен телевизионен водещ. Беше им поискал шестцифрена сума за хонорар.
— Уважаеми дами и господа! — извика той в голям безжичен микрофон.
Стьоп веднага го асоциира с еректирал член.
— Добре дошли на събитието, което ще се превърне в една от най-незабравимите вечери в живота ви! — Устните на водещия почти докосваха черната глава на фалосовидния микрофон.
Арве Стьоп вече очакваше с нетърпение края на празненството.
Хари се взираше в етажерката със снимките на починалите си колеги. Напрягаше се, но мислите му се щураха безразборно и отказваха да се подредят в цялостна картина. През цялото време го преследваше усещането, че някой му диша във врата и предугажда всяка негова стъпка, но точно това обяснение не му бе хрумвало. Невероятно по своята простота и същевременно немислимо по сложността си.
Кнют Мюлер-Нилсен му разказа, че смятали Катрине за един от най-обещаващите им кадри в разследването на убийства; изгряващата звезда на Берген. Не създавала никакви проблеми с изключение на една приумица, която я подтикнала да се премести в Отдела за борба с порока. Свидетел по отдавна прекратено разследване поради липса на улики се обадил в полицията и се оплакал, че Катрине Брат непрекъснато го тормози с нови и нови въпроси по случая. Отказвала да го остави на мира, макар свидетелят да бил казал на полицията всичко, което знаел. И така станало ясно, че Катрине продължава да работи по приключения случай без знанието на началниците си. Правела го само през свободното си време и по принцип не би представлявало сериозен проблем, но управлението в Берген категорично ѝ било забранило да се занимава именно с този случай. Катрине Брат посочила няколко пропуска в следователската работа, ала никой не пожелал да я изслуша. Разочарована, тя подала молба за преместване в друг отдел.
— Случаят се бе превърнал в идея-фикс за нея — уточни Мюлер-Нилсен в края на разговора. — Ако не ме лъже паметта, по това време мъжът ѝ я напусна.
Хари стана, излезе в коридора и се приближи до вратата на Катрине. В съответствие с инструкциите кабинетът ѝ беше заключен. Хари продължи нататък по коридора и влезе в стаята с копирните машини. На най-долния рафт до листовете за принтера имаше гилотина за хартия — тежка желязна плоскост с монтиран нож. Доколкото си спомняше, отдавна никой не бе използвал огромната машина. Хари я отнесе на ръце до кабинета на Катрине.
Вдигна я високо над главата си и се прицели в дръжката. Запрати я с всичка сила. Гилотината се заби в бравата, а касата хлътна в рамката. Тя изпука.
Хари успя да отстъпи навреме, за да спаси краката си от гилотината, която се приземи с глуха въздишка. Разхвърчаха се стърготини. Той ритна вратата и тя се отвори. Взе гилотината и влезе в кабинета на Катрине.
Помещението изглеждаше не по-различно от времето, когато работеше тук с Як Халвуршен: спретнато, без украшения, снимки или други лични вещи. Бюрото ѝ се заключваше с обикновен централен механизъм. След два удара с гилотината най-горното чекмедже и ключалката бяха счупени. Хари започна да рови в купчината папки, перфоратори и други канцеларски материали. Намери нож в калъф. Извади го. Острието му беше набраздено. Едва ли го използваше за инструмент в гората, например. Хари прокара острието по листовете под ножа и той потъна дълбоко и плавно в хартиената маса. В долното чекмедже намери две запечатани кутии с патрони за служебния ѝ револвер. Единствените лични вещи бяха два пръстена, единият от които инкрустиран с камъни, блестящи на светлината от настолната лампа. Хари го бе виждал някъде. Затвори очи и се опита да си спомни къде. Голям пръстен в различни цветове. Натруфен. Лас Вегас. Катрине не би сложила такова бижу на ръката си. Изведнъж му просветна. Сърцето му биеше тежко, но равномерно. Беше виждал пръстена в спалнята на Бекер.
В зала „Соня Хение“ вечерята приключи и сервитьорите отнесоха чиниите и приборите. Облегнат на стената в дъното на помещението, Арве Стьоп гледаше как гостите, скупчили се пред сцената, не откъсваха очи от бандата. Музиката звучеше внушително. Скъпо. Грандомански. Арве Стьоп не се отърва от съмненията си, но организаторите на събитието успяха все пак да го убедят, че с всяка инвестиция в доброто настроение на служителите си подсигурява тяхната лоялност, гордост и въодушевление от работното им място. „Плащайки за група с международно признание, акцентирате върху успеха на списанието ви и популяризирате престижа на марката «Либерал» сред рекламодателите“, уверяваха го те.