Вратата на Абадон

Когато светът започна да се връща към нормалното, той се намираше под четирийсет и пет градуса спрямо масата, с обърната надолу глава. Па и Макондо бяха уловили Ашфорд за ръцете, пръстите на капитана бяха сгърчени като лапи на хищник. Серж се бе опрял на стената, готов да се хвърли, стига да разбере в каква посока.

До него се приближи доктор Стърлинг, завъртя го с опитни движения и го насочи обратно към леглото.

— Бих искала да ви помоля да не се нахвърляте върху пациент с травмиран гръбначен стълб — произнесе тя, без да спира да работи, — защото това ме кара да се чувствам ужасно неудобно.

Нов кошмарен пристъп на болка прониза врата му, докато лекарката закопчаваше ремъците. Нямаше представа от коя част на тялото му произхожда. Па гледаше към него и той се опита да говори със спокоен глас.

— Вече оплескахме два пъти нещата. Минахме през Пръстена и позволихме на войници да слязат на станцията. Не бива да допускаме трета грешка. Трябва да съберем всички и това да стане тук.

— Опасни неща говориш, господинчо — озъби се Ашфорд.

— Не мога да съм капитан — продължи Бика. — Дори и да не бях прикован към това легло, аз съм землянин. Капитанът трябва да е поясен. Фред беше прав за това.

Ашфорд освободи ръцете си от Па и Макондо и се опря на стената, докато си закопчаваше ръкавите.

— Докторе, поставете господин Бака в медицинска кома. Това е заповед!

— Серж — заговори Бика. — Искам да задържиш капитан Ашфорд под арест. Още сега!

Никой не помръдваше. Серж се почеса по тила и звукът се чу в смълчаната стая. Па бе зареяла поглед някъде встрани с мрачно и ядосано изражение. Ашфорд я изгледа с присвити очи. Когато заговори, гласът ѝ бе лишен от емоции.

— Серж. Чу ли какво ти нарежда началникът?

— Това е бунт — сепна се Ашфорд. — Ще си получите заслуженото.

— Ако обичате, последвайте ни — каза Серж. Макондо хвана отново Ашфорд за ръката и тримата напуснаха помещението. Па остана до стената, уловена за един от ремъците, докато докторката връщаше на място катетрите и тръбичките и мърмореше недоволно под нос. Бика не усещаше докосванията на пръстите ѝ.

Най-сетне лекарката приключи и напусна помещението, вратата се затвори зад нея. Близо минута никой не заговори.

— Изглежда, мнението ти относно идеята за бунта е претърпяло промени — подхвърли Бика.

— Има нещо такова — отвърна Па и въздъхна. — Той не разсъждава трезво. И пие твърде много.

— Но взе решение, което ни доведе дотук. Може да сложи името си под всички смъртни актове на жертвите от корабите.

— Не мисля, че гледа на нещата по този начин. Но полага големи усилия да не ги вижда така. И твърде често греши. Струва ми се, че… нещо с него не е наред.