Вратата на Абадон

На лицето ѝ се четеше съмнение в думите му.

— Ще държим връзка — добави Бика и прекъсна разговора. Толкова по въпроса за приятната част от деня. Ашфорд се бе придърпал през вратата и сега висеше близо до краката на Бика. Изглеждаше ядосан, но по различен начин. Нямаше я добре познатата предпазливост и пресметливост. Изражението му говореше за сдържан гняв. „Хората лесно полудяват от мъка“ — помисли си Бика. Мъката, вината и чувството за непълноценност влошават нещата още повече.

Може би дори ги прекършват.

На вратата се появи Па и последва Ашфорд. След нея влезе докторката, после Серж и Макондо. Тясното помещение внезапно се изпълни с хора.

— Господин Бака — повтори Ашфорд сякаш ядеше всеки звук. — Научих, че сте дали заповед да бъде разоръжен корабът. Това вярно ли е?

— Да се разоръжи корабът? — повтори Бика и погледна към доктор Стърлинг. Лицето ѝ оставаше неразгадаемо и изопнато. — Помолих Сам да демонтират електромагнитното оръдие, за да може да завъртим барабана.

— И сте го направили без мое разрешение.

— Разрешение за какво?

Лицето на Ашфорд внезапно пребледня.

— Електромагнитните оръдия са основен компонент от защитата на този кораб.

— Не и ако не функционират — възрази Бика. — Помолих я да разглобят и системата за водна преработка. Да я монтират под деветдесет градуса спрямо сегашното ѝ положение, за да може да използва въртенето. Искате ли да изброявам и всички останали системи, които в момента не функционират, или ви е грижа само за оръдията?

— Научих също, че сте позволили на хора, които не са от СВП, да получат достъп до комуникационните канали на кораба. Хора от Земята. От Марс. На тези същите, заради които дойдохме тук да браним нашите интереси.

— За това ли дойдохме тук? — попита Бика. Не прозвуча като отричане на обвиненията, дори бе по-скоро признание. Сякаш Бика нямаше какво да крие.

— Ами вражеските военнослужещи? Тях също ще ли пуснете на кораба?

Па изглеждаше съгласна с думите на капитана. Стоеше зад него, без да се обажда, с неразгадаемо изражение. Бика не знаеше със сигурност какви са отношенията между двамата, но ако между тях бушуваше някаква скрита война за власт и надмощие, той бе сигурен на чия страна ще застане. Ето защо реши да рискува и да не споменава участието ѝ.

— Да, опитвам се да събера тук всички, които мога. Това е хуманитарна помощ и съчувствие към пострадалите. Има го в правилниците. Дори един начинаещ капитан щеше да го знае.

Па неволно трепна.

— Господин Бака, вие сте надхвърлили правомощията си. От този момент отменям всички издадени от вас заповеди. Освобождавам ви от заемания пост и ще издам нареждане да бъдете поставен в медицинска кома, докато не дойде време за евакуация.

— Няма да стане, мамицата му — промълви Бика. Това не бяха думите, които искаше да каже, беше ги произнесъл машинално. Те сякаш увиснаха между тях.

— Въпросът не подлежи на обсъждане — заяви Ашфорд.

— Дяволски сте прав, че не подлежи — тросна се Бика. — Причината вие да сте капитан на тази мисия е, че според Фред Джонсън хората нямаше да се чувстват удобно, ако поясен кораб се командва от землянин. Получихте тази служба, защото целувахте подходящите политически задници. И знаете ли какво? Толкова по-добре, че стана така. Надявам се кариерата ви да литне като някоя шибана ракета. Па може да е тук по същата причина. Но има глава с необходимите размери и поне нейната не изглежда празна.