Вратата на Абадон

Бавната зона бе променила това. Достатъчно бе да погледнеш монитора, където земни и марсиански кораби бяха скупчени безпомощно — като шепа грахови зърна, хвърлени в купа. Те се носеха заедно, събираха се и се раздалечаваха, заемайки своите места на принудителната орбита около зловещата станция. Сравнени с нейните размери те изглеждаха миниатюрни. Но и между тях и Пръстена разстоянието беше време, а времето означаваше гибел.

Със совалка от най-далечния кораб до „Бегемот“ щеше да се лети два дена, стига максималната скорост да не е спаднала до нулата. Човешката вселена се бе смалила и продължаваше да се свива. С всяка дума, чута от говорителите, с всяка промяна на мониторите Бика се изпълваше с нова увереност, че планът му може да сработи. Огромните разстояния, странният космос и непознатата опасност караха всички оцелели да са на ръба на нервното изтощение. Изпитваха желание да се върнат у дома, да се съберат заедно, да се приберат в селцето. Инстинктите говореха в противовес на войната и докато те набираха сила, докато отговорът на сполетялата ги трагедия бе да опрат гърбове едни в други и да се погрижат за пострадалите, мъката и скръбта нямаше да прераснат в насилие.

През екрана премина зелена лента, после синя и след това се появи Моника Стюарт, с професионална усмивка на лицето. Изглеждаше уморена, отрезвяла, по-човешка. Лице, което хората познаваха. С което се чувстваха спокойни.

— Дами и господа — поде тя. — Добре дошли на първото открито предаване на Радио „Свободна бавна зона“, което се излъчва от нашия офис тук, на борда на кораба на СВП „Бегемот“. Аз съм гражданин на Земята и цивилна, но се надявам, че програмата ни ще е полезна за всички нас в това кризисно време. Освен че ще ви запознаваме с всички незасекретени новини и сведения, ще правим интервюта с членове на командния състав на корабите и с изтъкнати политици от „Принц Томас“ и ще организираме музикални изпълнения на живо. За нас е чест да представим нашия първи гост Хектор Кортес.

На екрана се появи втори прозорец, на който се виждаше свещеникът. Ако питаха Бика, човекът изглеждаше доста неестествено с тези излъскани до блясък зъби и ослепително бяла коса.

— Отче Кортес — започна Моника Стюарт. — Вие помагахте при спасителните операции на „Принц Томас“, нали?

За един кратък миг изглеждаше, че преподобният не я е чул. Сетне на лицето му изгря усмивка.

— Така е — рече той. — Права сте, Моника, но скромността не ми позволява… не ми позволява…

Бика изключи предаването. Това му стигаше. Но може би беше по-добро от нищо.

Марсианската фрегата „Кавалер“, сега под командването на втори лейтенант на име Скупски, бе изключила реактора си и прехвърляше оцелелия екипаж и припасите на „Бегемот“. „Принц Томас“ се бе съгласил да транспортира ранените, медицинския екип и всички останали цивилни — поети, свещеници и политици. Включително и споменатия Хектор Кортес. Това бе начало, но и то му стигаше. Ако продължават да прииждат, скоро „Бегемот“ ще се превърне в остров на спокойствието и сигурността, от какъвто толкова много се нуждаят сега. Радиопредаването може да стане глас и лице на растящото умиротворение. Трябва да поговори с Моника Стюарт за това. Може би биха могли да организират масова заупокойна служба за загиналите. Съвет от представители на всички страни, които да разработят план за евакуация и да започнат прехвърлянето на хората обратно през Пръстена. Само че след наложената внезапна забрана за високи скорости те бяха изгубили всички кораби за дълги полети. Дори Пръстенът сега бе прекалено далече от тях.