Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Казахте ми нещо, което почти ме накара да забавя тази идиотска сделка.
- Сделка ли? Така ли му казвате на това?
- Да, сделка, при която аз съм само купувач и толкова. Всичко останало ще научите от други източници. През пролетта идвах тук на конференция. По принцип това бе посещение от учтивост, защото няколко седмици преди това университетската библиотека на Тронхайм бе изпратила свой делегат на наша конференция. По една чиста случайност при нас дойде именно убитата им служителка. Аз обаче не знам почти нищо за нея. Проблемът е в това, че при първото си посещение в Норвегия се запознах със Силвия Фройд и тя ми предложи тази книга. Полакомих се. Винаги съм бил пристрастен към колекционирането на книги, имам достатъчно пари и сделката изглеждаше съвсем сигурна. Вие обаче насочихте мислите ми в друга посока и едва не ме отказахте.
- Нима?
- Предварително бях подготвен за това, че попадайки при мен, книгата никога нямаше да види повече белия свят. Такова бе непременното условие за сделката и нищо не можеше да се направи. По време на разговора ни в Ричмънд обаче думите ви прозвучаха потресаващо убедително. А именно, че колекционирането означава да скриеш нещо от целия останал свят. И все пак не можах да се спра. Особено след като Бонд намери тези палимпсести. Помогнах му да разчете текста повече, отколкото ви казах. След това Бонд значително напредна в разчитането му и без моята помощ, но аз бях разбрал достатъчно. Не се съмнявам, че нашите палимпсести са някак си свързани с Книгата на Юхан, а историята й е толкова поразителна, че нито една от известните ми книги не може да се сравни с нея. Сякаш книгата живее свой собствен таен живот. Трябваше на всяка цена да я видя. Звучи глупаво, нали?
- Може и да не е глупаво, но е противоестествено и твърде егоцентрично.
- Когато се решаваш на престъпление, в теб сякаш се отваря тайна врата. А зад нея има неизвестно преди пространство, предназначено само за теб. На някои хора им харесва да си имат такова тайно място, в което не действат обичайните норми и правила. Възможно е да съм от тях. Поради това мисълта за несподелено, но тайно притежание на Книгата на Юхан не ме смущаваше.
Тази неочаквана откровеност я потресе. След такива признания бе трудно да не изпиташ известна симпатия към човека. Той определено бе по-добър от сина си. И все пак си оставаше престъпник.
- Кой обаче би могъл да си помисли, че ще ме арестувате, след като сте били приятели с Шон - продължи той.
- Учехме в едно училище, но не сме били приятели - веднага съжали за тези откъснали се от езика й думи Фелиша. Бяха започнали разговор, който можеше да ги отведе далече. Отговорът на Невинс я учуди.
- Има два вида хора - каза той и се замисли за малко. - Такива, които харесват Шон, и такива, които не го харесват. Още от ранно детство предизвикваше неприязън у някои хора. Отначало не разбирах това. Мислех си, че просто се заблуждават относно него. Времето обаче минаваше и осъзнах къде е проблемът. Има поне две същности на Шон Невинс. И едната от тях е трудно да бъде обичана дори и от родния му баща. А сега и този иск.
- Иск ли?
- Не знам защо ви разказвам всичко това. Всъщност, от фамилната ни чест, така или иначе, е останало малко. Сексуален тормоз, пишеше в присъдата. Всичко започна от гнусните обвинения от страна на деловодителката на компанията, в която работеше Шон. Един баща трябва да подкрепя във всичко сина си, но не мога да не мисля, че е казала истината. Лош баща ли съм?
На Фелиша Стоун й се бе случвало и преди. Когато уличиш нарушителя и той си признае извършеното престъпление, разобличеният понякога решава да разкрие пред теб всичко, сякаш няма повече право на тайни. Винаги я бе поразявало колко еднакво се държаха хората, когато ги разобличат. Не се забелязваше никаква разлика между образования и изтънчен библиофил, хладнокръвния убиец и обикновения сутеньор.
За нея самата обаче този път всичко бе по-друго. Дълги години си бе мислила, че Шон Невинс е избягнал отговорността и само тя знае какъв мерзавец се крие под красивата маска. А сега се оказваше, че все пак не бе успял да скрие, както трябва, второто си „аз”. Лайното миришеше. И смрадта бе усетена дори и от родния му баща.
Фелиша потърси с поглед къщата на семейство Крансос. Вече се приближаваха до портичката, зад която бе дворът.
- Не знам какъв баща сте, но способността да видите сина си такъв, какъвто е, едва ли ви прави негодник.
- Той се развежда. Присъдата е условна, но е лишен от адвокатски лиценз за неопределен срок. Вече не мога да се гордея с него. Струва ми се обаче, че го обичам толкова силно, колкото и преди. Странно.