Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
Типично по израелски. Тя нямаше намерение да разисква въпроса, нито да споделя болката си с друг. Не търсеше и не искаше съчувствие.
Салатите пристигнаха и Наоми попита:
— Колкото и да съм привлекателна, не мисля, че си дошъл чак дотук, за да ме почерпиш.
— Нуждая се от помощ за един репортаж. Мисля, че в компютрите на „Ройтер“ може да има онова, което ми трябва.
— А в компютрите на Ю Би Си?
— Изхвърлиха ме оттам, Наоми. Въпросът е приключен.
Тя кимна, сякаш това не я изненада. Коул се зачуди какво е въздействието му над хората. Може би не такова, каквото мислеше.
— Какво ти трябва? — попита Наоми.
— През 1971 отразявах процеса на Лански. Главният прокурор беше един човек на име Гавриел Бах…
Тя слушаше внимателно. Накрая Коул й обясни, че иска да намери вдовицата на Бах — ако е жива. Или някой друг от семейството му. Коул беше убеден, че за видна политическа фигура като Гавриел Бах трябва да има информация в компютрите. Пропусна да спомене за Мики Ало и за Ю Би Си — репортерската му параноя беше непокътната. Когато свърши, Наоми го погледна насмешливо.
— И всичко това само за един репортаж? В тази работа има нещо повече от една проверка на Гавриел Бах.
— Така е.
— Кажи ми за какво става дума.
— Отглеждал е персийски котки. Ще пиша статия за едно списание за домашни любимци.
— Виж какво, Коул, знаеш как стоят нещата. Ако ти помогна и стигнеш донякъде, аз искам да обера лаврите.
— Добре, но ще ти разкажа всичко, когато преценя, че е безопасно. Имам известни съображения за сигурност. Преследват ме опасни хора.
— Думата ти винаги е струвала нещо — лукаво отбеляза тя. — Само не знам какво.
Той плати сметката с американски долари и двамата тръгнаха към новинарската агенция. Докато влизаха в асансьора, минаха покрай един висок израелец с черни къдрици. Йоси Рот влезе с тях в кабината и видя, че Наоми натисна копчето за четиринайсетия етаж. Той слезе на третия, върна се във фоайето и провери в указателя. Целият четиринайсети етаж беше зает от агенция „Ройтер“.
Коул се настани пред компютъра, сякаш беше у дома си, и започна да преглежда информацията. Наоми стоеше до него. Имаше материали за Гавриел Бах. Вдовицата му се казваше Мишама и беше известна като Миша. За последен път се споменаваше в един репортаж за престрелка между араби в Ерусалим само преди два месеца. Била очевидец. Живеела в Стария град и се грижела за зълва си.
Коул записа адреса — улица „Бен Йехуда“ — и обеща на Наоми, че ще й се обади, ако стане нещо.
Когато Коул се върна в хотел „Карлтън“, Каз вече беше там. На леглото имаше два картечни пистолета „Узи“ и пачки с патрони. На нощното шкафче се мъдреше отворен куфар с две автоматични пушки „Дезърт Ийгъл“, един деветмилиметров „Берета“, пачки с патрони и кобури. До него стоеше мръсен на вид мъж с прашна кестенява коса.
— Запознай се с Емир Шамгар — представи го Каз. — Той е кварталният търговец на оръжие. Мисля да вземем едно-друго, преди да навлезем в тази джунгла. Онези две куклички спят, но след като си избереш каквото искаш, ще ги събудим и ще уредим сделката. Мистър Шамгар е много сговорчив, стига да платим веднага.
След десет минути Райън и Лусинда се присъединиха към тях. Райън реши да рискува и плати покупката с картата си. Коул се изуми, когато Шамгар извади метална пластинка и направи отпечатък на кредитната карта, преди да вдигне слушалката и да поиска потвърждение за финансовото положение на Райън от центъра на „Американ Експрес“.
— Това е новият Израел — мрачно отбеляза той.
Райън взе едната от тежките „Дезърт Ийгъл“ и две пачки с патрони. Сключиха сделката. Всичко струваше около хиляда и шестстотин долара. Преди да си тръгне, мистър Шамгар щедро остави две допълнителни кутии с амуниции.
Шамгар излезе от „Карлтън“ в четири следобед. Призрака вече седеше в синьото мицубиши, паркирано на отсрещната страна на улицата, и го видя.
59. Миша
Каз окачи картечния пистолет „Узи“ на рамо и пъхна деветмилиметровия „Берета“ в джоба си, но Коул предпочете да остави своя „Узи“ в стаята. Райън се чувстваше неловко с тежката си „Дезърт Ийгъл“. Облече широко копринено яке, но оръжието се очертаваше под него. Каз напъха допълнителните кутии с патрони в чантата на Лусинда.