Огнената кралица

— Тя може да влага мислите си в главите на другите. Тази дарба е трудна за усвояване и тя я използваше рядко, защото изпитваше ужас да не я разкрият. Знаеше, че собственият ѝ народ ще я предаде на Четвъртия орден, ако разбере. Нищо чудно, че е решила да избяга от фермата и че си е взела богат съпруг, като е използвала дарбата си по време на ухажването.

— Също така е казала на другото създание като теб и на питомния му жрец къде да ме намерят онази нощ в Алтор.

Илтис оголи зъби и мечът му затрепери леко, докато той се мъчеше да овладее гнева си.

— Бях принудена да го направя — каза Орена. — Както и мнозина други.

— Повече от веднъж, без съмнение. Предполагам, че враговете ни са съвсем наясно с нашите приготовления.

— Знаят всичко, което знам аз.

— Тогава защо рискува да те разкрият тази вечер? Лейди Давока те наблюдава зорко, откакто лорд Вейлин сподели подозренията си. Защо избра тази вечер да отровиш виното ми?

Орена не каза нищо, макар Лирна да видя как очите ѝ се стрелнаха към Ал Хестиан.

— Изглежда, нашият враг се бои и от вас, милорд — каза Лирна на своя лорд-маршал. — Изведнъж откривам, че съм много радостна, че не ви екзекутирах. — Отново обърна поглед към Орена. — Защо Съюзника иска смъртта му?

— Той притежава военен гений, който ще ви послужи много добре, щом стигнете Волария.

— Срещали сме се и по-рано, нали? В планините.

— Няма значение. — Гласът на Орена стана още по-безчувствен, погледът ѝ загуби фокус и раменете ѝ се отпуснаха. — Нищо няма значение. Построй си флотата, събери си армията, прати ги към смъртта им. Всички ние сме само пионки върху неговата дъска и ако играта тръгне на зле, той ще започне друга. Аз съм умирала сто пъти и съм се будила в черупка след черупка, молех се всеки път той най-после да ме остави на мира. Когато се събудих в това тяло, отпърво не чух шепота му и си помислих… — Млъкна, сведе глава и уви ръце около тялото си.

— Ти имаше предостатъчно възможности да ме убиеш на „Морска сабя“ — каза Лирна. — По време на битката това би било лесно, с толкова много летящи стрели, толкова много дим да скрие убийството. Защо не го направи?

Тъжният смях на Орена отлетя с вятъра.

— Ти ме направи дама. Ти беше… моя кралица. И… — Тя млъкна и се усмихна. — И освен това го имаше Харвин. Да живееш толкова дълго, без никога да докоснеш нечие сърце, е ужасно. Като си помисля, че трябваше да го открия у него, прост престъпник с не повече ум от прасе…

— И очакваш да повярвам на това? — Лирна усети как гневът ѝ се разгаря и се насили да го овладее. Опитът на тази твар да я манипулира беше опасен, тласкаше я към бързо отмъщение. — Създание като теб е недосегаемо за любовта.

— Мислиш се за много умна, кралице, но все още си само дете. Виждала съм да се вършат много неща в името на любовта, както чудесни, така и ужасяващи, и винаги съм ги намирала за забавни. Има едно кътче в душата ми, където ми се иска да си права, да бях останала наистина недосегаема за нея, защото тогава скръбта ми нямаше да е толкова голяма. Мисля, че благодарение на това той ме откри отново, чу отчаянието ми, процеждащо се в пустотата, и ме призова отново на своя служба.