Милостта на Калр

Лейтенанта Тизаруат бе залята от нов пристъп на вина. Понечи да каже още нещо, но се отказа.

— Простете, че повдигам въпроса — каза корабът на Сейварден през устата на войната Амаат. — Разбирам защо покушението срещу флотската капитана ви е разтревожило. То разтревожи и мен. Но вие сте воина, лейтенанта. Флотската капитана — също. Винаги има риск. Мислех, че сте свикнали с това. Сигурен съм, че флотската капитана е свикнала.

Нова вълна на тревога откъм Сейварден, която се чувстваше двойно уязвима сега, във ваната, разкрита. Разкрита от въпроса на кораба.

— Не би трябвало да е изложена на риск, когато седи на двора и пие чай, кораб. — После, мълчаливо, пръстите ѝ помръднаха лекичко: „И ти не искаш да я загубиш“. Корабът щеше да разчете посланието, но Амаат нямаше да го чуе.

— Абсолютна сигурност няма никъде, лейтенанта — каза корабът през Амаат, а после изписа пред погледа на Сейварден: „С цялото ми уважение, лейтенанта, може би трябва да се консултирате с медиката“.

Мигновен пристъп на паника заля Сейварден и тя се напрегна. Реакцията ѝ озадачи Амаат. После войната получи писмено послание от кораба: „Всичко е наред, Амаат. Продължавай“.

Сейварден затвори очи и си пое дълбоко дъх. Не беше казала нито на кораба, нито на медиката за проблемите си с кефа, явно убедена, че това никога повече няма да излезе на дневен ред.

Корабът каза на глас — или по-скоро показа на Амаат какво иска да каже и тя го изрече:

— Не вярвам да се притеснявате, че ако нещо се случи с флотската капитана, командването ще се стовари на вашите рамене. И преди сте командвали кораб. — Сейварден не отговори, само седеше неподвижно във ваната, докато Амаат я миеше. Въпросът бе предназначен колкото за нейните уши, толкова и за ушите на Амаат.

— Не, кораб, не това ме притеснява. — Отговорът ѝ също бе предназначен основно за войната. Мълчаливо Сейварден добави: „Значи ти е казала“.

„Нямаше нужда — изписа корабът пред погледа на Сейварден. — Самият аз имам голям опит и знам много неща, включително за вас“. — На глас каза: — И с право. Когато флотската капитана се забърка в неприятности, последствията винаги придобиват големи мащаби. Би трябвало да сте свикнали вече с това.

— С такова нещо не се свиква лесно — отвърна Сейварден, като се постара репликата ѝ да прозвучи небрежно и дори се усмихна. Но не каза, нито на глас, нито мълчаливо, че ще говори с медиката.

В асансьора в Долната градина на станция Атоек аз казах на лейтенанта Тизаруат:

— Трябва при първа възможност да говоря с губернатора Жиарод. Ако отида в резиденцията ѝ да я поканя на вечеря, дали тя ще е там да приеме поканата ми? — Поради ранга си и видимо високия си социален статут бих могла да заобиколя безнаказано стриктните правила на благоприличието и да привикам без много церемонии дори губернатората на системата, но онова, което имах да обсъдя с нея, изискваше известна деликатност. Бих могла да излъча въпроса към Калр Пет, чиято работа бе да се занимава с такива неща, но знаех, че в същия този момент три граждани (включително братовчедата на Скааиат Оуер) седят в дневната ми, пият чай и чакат Тизаруат. Събиране, чийто характер не беше изцяло социален.