Без теб

– Хайде, ленивецо!

Бе завързала русите си коси на опашка със светлосиньо ластиче. Марк обожаваше, когато косите на Лили бяха дръпнати назад. Това уголемяваше лицето ѝ, челото ѝ. Придаваше ѝ почти царствена грация. Лили бе привършила приготовленията си и нетърпеливо подскачаше пред вратата.

– Побързай!

– Добре!

Откакто Лили получи осемнадесет на изпита по спорт, по-конкретно крос, тя започна да харесва джогинга. Упражняваше се по пет часа седмично, за да бъде тялото ѝ съвършено. Треньор ѝ бе Марк.

В момента Марк се ядосваше, защото не можеше да си намери лявата маратонка.

– Е, ако нямаш желание да дойдеш...

– Не. Не. Напротив...

Лили взе бутилка минерална вода и отметна главата си назад, за да отпие от шишето. От устата ѝ потече мъничка струйка, която слезе по брадичката ѝ и врата ѝ. Марк извърна очи. Бе смутен. За пореден път.

– Зад кофите за боклук. Искам да кажа, че маратонката ти е там...

– Благодаря.

Марк на свой ред завърза маратонките си. Несръчно. Лили бе навлякла спортен костюм „Серджо Такини“. В лилаво и бяло. Като на олимпийска шампионка по триатлон. Тези парчета еластично трико струваха цяло състояние. Шортите плътно прилепваха по тялото ѝ и приличаха на втора кожа, а горната част сплескваше твърде много гърдите ѝ, но пък за сметка на това разголваше изцяло плоския ѝ корем, подчертаваше извивките на тялото ѝ. Виждаха се дори порите на леко загорялата ѝ кожа.

Е, добре! Тръгваме ли?

Марк тръгна против волята си.

Може би, защото имаше лошо предчувствие? Или бе заради горещината на този 16 август? Или защото нямаше вятър? Или заради тона на Лили? Беше весела. Е, може би мъничко преиграваше?

Първите крачки винаги са най-трудни. Двамата прекосиха квартал „Поле“, минаха по подвижния мост и затичаха рамо до рамо към бетонната дига на брега на морето. После атакуваха възвишението, което ги отведе до замъка музей.

Лили винаги тичаше отпред. Марк нагаждаше крачките си според нейните. Двамата минаха покрай голф-игрището, а после покрай гимназия „Анго“ с футуристичната си архитектура, която се намираше в подножието на скалите. Лили лукаво махна с ръка към нея за сбогом.

После тичаха повече от километър по равно чак до Пурвил. Вече можеха да ускорят крачка. Изведнъж, след един завой, гледката буквално избухна пред очите им. Огряната от слънцето полегата долина на Пурвил изглеждаше прекрасно. Лили ускори отново крачката си, докато се спускаха надолу. Туристите, които седяха на открито в кафенетата покрай плажа и покрай дигата, се обръщаха след нея. Особено мъжете, които бяха направо покорени от мимолетната поява на това русо стройно създание с прилепнал по тялото костюм. Бяха буквално хипнотизирани от равномерните движения на дългите ѝ голи крака, които напомняха неспирното движение на стрелката на стенен часовник. А Марк бе възприел поведението на телохранител. Постоянно мяташе насам-натам разучаващи погледи. Без малко щеше да сложи ръка на рамото на Лили, докато тичаха.