Момиче на пружина

Ако зависеше от министерството на околната среда, всички тези жълтокарти бежанци отдавна щяха да са се озовали от другата страна на границата. Проблемът си беше малайски. Проблем на друга суверенна държава. Който нямаше нищо общо с кралството. Но нейно величество Невръстната кралица беше милостива и състрадателна. За разлика от Каня.

Загаси фаса. Хубав тютюн беше, „Златно листо“ — местен генномодифициран продукт, по-добър от всеки друг в кралството. Извади още една цигара от кутията — с картонено гръбче от просо и целофан отпред — и я запали от синия пламък.

Жълтокартецът се поклони раболепно, когато му даде знак да ѝ налее още сладко кафе. Бурни овации откъм стадиона разпращяха радиото, скупчилите се край апарата мъже се развикаха, забравили за близкото присъствие на бяла униформа.

Стъпките бяха тихи и в ритъм с овациите от радиото, но изражението на жълтокартеца издаде новодошлия. Каня не вдигна поглед, а каза, без да се обръща:

— Или ме убий, или седни.

Тих смях. Мъжът седна.

Беше с широка черна риза с висока яка и сиви панталони. Спретнато облекло. Би могъл да мине за чиновник. Ако не бяха очите му — очите му бяха твърде зорки за чиновник. Тялото му, от друга страна, излъчваше пълно спокойствие. Целият излъчваше небрежна самоувереност. Самочувствие, което не се побираше в дрехите му. Някои хора са твърде силни, твърде големи, за да се преструват успешно на дребни риби. Точно това го беше издало на котвените площадки. Каня консервира гнева си за по-нататъшно ползване. Мълчеше и чакаше.

— Обичаш ли коприна? — Мъжът докосна ръкава на ризата си. — Японска е. Там още имат копринени буби.

Каня вдигна рамене.

— Не обичам нищо, което е дори бегло свързано с теб, Наронг.

Това го накара да се усмихне.

— Стига, Каня, Ето, повишиха те в капитан, а една думичка на благодарност не съм чул, една усмивчица не съм получил.

Даде знак на жълтокартеца да му налее кафе. Загледаха се в гъстата кафява течност, която се изливаше от каната в стъклена чаша. После жълтата карта сервира на Каня рибена супа с лимонова трева и пилешко. Тя я разбърка, за да изплува фидето Ю-Текс.

Наронг търпеливо седеше до нея. Накрая каза:

— Ти поиска тази среща.

— Уби ли Чая?

Наронг сви устни.

— Нямаш никакъв усет за добро възпитание. От толкова години си в града, толкова пари ти дадохме, а още се държиш като меконгска рибарка.

Каня го изгледа студено. Никога не би го показала, но истината бе, че този тип я плашеше. Откъм радиото гръмнаха нови овации.

— Същият си като Прача. Всичките сте отвратителни — каза тя.

— Не мислеше така, когато дойдохме да те поканим в Банкок, теб, малкото уязвимо момиченце. Не мислеше така, когато издържахме леля ти до края на дните ѝ. Не мислеше така, докато ти предложихме възможност да нанесеш удар на генерал Прача и белоризците.