Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Андерсън се усмихна вече открито.
— Ако изобщо настъпим, ще е от Бирма. И ще го направим така, че да ги хванем по бели гащи. — И изгледа Карлайл твърдо, докато той не извърна очи.
— Значи същите условия? — попита Карлайл след малко. — Никаква промяна?
— Достъп до тайландската семенна банка и да ни предадат Гибънс, да.
— В замяна на което предлагате какво?
— От какво има нужда Аккарат? Пари за подкупи? Злато? Диаманти? Нефрит? — Направи кратка пауза и добави: — Щурмови отряди?
— Божичко! Ама ти говориш сериозно за онова с Бирма!
Андерсън махна с чашата си към нощта отвън.
— Прикритието ми тук отиде по дяволите. Или трябва да приема това и да продължа напред, или да си събера багажа и да се върна в Де Мойн с подвита опашка. Да си го кажем честно. „АгриГен“ винаги залага на дългосрочните стратегии. Още откакто Винсен Ху и Читра Д’Алеса основали компанията. Не ни е страх да си поизцапаме ръцете.
— Като във Финландия.
Андерсън се усмихна.
— Надявам се този път да реализираме по-висока възвръщаемост на инвестициите.
Карлайл свъси вежди.
— Добре. Ще ти уредя срещата. А ти гледай да запомниш, че съм ти съдействал.
— „АгриГен“ никога не забравя приятелите си.
Изпрати Карлайл до вратата, затвори я след него и се замисли. Интересно беше да видиш как се отразява кризата на човек, какво изважда на повърхността. Винаги толкова наперен и уверен в себе си, сега Карлайл тотално беше изгубил самообладание, осъзнал, че изпъква и привлича погледа все едно се е боядисал в синьо. Че е напълно възможно още утре белоризците да вдигнат мерника на фарангите, да започнат масово интерниране и дори екзекуции, при това напълно безнаказано. И самоувереността на Карлайл се беше озовала на боклука като използвана филтрираща маска.
Излезе на терасата и впери поглед в мрака към далечното море, към остров Кох Ангрит, към силата, която чакаше търпеливо на границата на кралството.
Моментът почти беше настъпил.
24.
Каня седеше сред отломките от наказателните акции на белоризците и пиеше кафе. В далечното кьоше на закусвалнята неколцина клиенти клечаха в мрачно мълчание и слушаха мач по муай тай по радиото. Каня, сама на пейката пред тезгяха, не им обръщаше внимание. Никой не смееше да седне до нея.
До неотдавна навярно биха се престрашили, но сега белоризците си бяха показали зъбите и Каня седеше сама. Хората ѝ бяха продължили без нея със списъка задачи за деня, ловуваха като гладни чакали, разчистваха стара история и кофти съюзи, започваха на чисто.
Капчици пот се стичаха по брадичката на собственика, навел се над димящите купи с оризови спагети. Капчици, които синееха, отразявайки пламъка на нелегален метан. Човекът не смееше да погледне към Каня и със сигурност проклинаше деня, когато е решил да купи гориво на черния пазар.
Тенекиеният глас на спортния коментатор и приглушените крясъци на публиката на стадион „Лумфини“ откъм припукващото радио се състезаваха с цвърченето на уока, в който собственикът на закусвалнята приготвяше сен ми за супа. Никой от слушателите не поглеждаше към Каня.
Тя отпи глътка кафе и се усмихна мрачно. Насилието го разбираха чудесно. Когато министерството действаше меко, хората или не му обръщаха внимание, или му се присмиваха. Това министерство обаче, сегашното — с размаханите палки и заредените пружинникови пушки, — предизвикваше съвсем различна реакция.
Колко колички, сергии и закусвални, които готвеха с нелегално гориво, беше потрошила Каня през последните дни? Точно като тази тук? Чиито бедни собственици не можеха да си позволят обложения с акциз легален метан? Стотици. Метанът беше скъп. Подкупите излизаха по-евтино. А ако горивото на черния пазар нямаше добавките, които обезопасяваха метана и му придаваха зеления цвят, е, това беше риск, който всички тези дребни търговци поемаха охотно.
„Толкова лесно беше да ни подкупят.“
Извади цигара и я запали от издайническия син пламък. Собственикът на закусвалнята не я погледна, държеше се все едно е невидима. Преструвката беше удобна и за двамата. Временно Каня не беше командир на белоризците, който е седнал в закусвалня, използваща нелегално гориво; временно собственикът не беше жълтокартец, когото тя да затвори в кулите, за да се поти и да гладува заедно с другите жълти карти.
Дръпна замислено от цигарата. Мъжът може и да не показваше страха си, но тя отлично знаеше как се чувства. Помнеше как белоризците бяха дошли в нейното село. Изсипаха сол и луга в рибарниците на леля ѝ, а кокошките изклаха и ги изгориха на купчини.