Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Пръстите на Роуан обгърнаха долната й челюст и палецът му замилва бузата й.
– Ще използваме силите си бавно и полека.
– Знам.
Той кил на глава и вдигна вежди. Полуусмивка изви греховните му устни.
– От дни се потапяш в силата си, познах ли?
Тя кимна. Толкова концентрация и усилия й костваше да се задържи в настоящето, да остане будна, докато дълбаеше все по-надълбоко и по-надълбоко, извличайки колкото можеше повече от мощта си, без да привлече ничие внимание.
– Не исках да рискувам тук. Не и при положение, че твоята магия е отслабена след спасяването на Дориан.
– Възстанових се, ако искаш да знаеш. Тоест театърът от тази сутрин...
– Просто имах нужда да отпусна малко пара – отвърна шеговито тя. – И да накарам Ролф да се напикае в гащите.
Той се засмя и свали ръце от лицето й, за да й подаде другата окова. Елин ненавиждаше отвратителния й древен допир до кожата си, до неговата кожа, докато я щракваше около татуираната му китка.
– Побързайте! – пришпори ги Ролф от мястото си зад руля.
Корабите наистина ги доближаваха неумолимо. От морските уивърни нямаше и следа, ала и Лизандра не се мяркаше.
Роуан хвана дръжката на ловния си нож, чието стоманено острие блестеше под ослепителното слънце. Беше точно пладне.
И точно затова беше отишла в кабинета на Ролф преди около два часа.
Направо беше ударила камбаната за обяд, призовавайки армията от Предела. Не предполагаше, че ще чакат до смрачаване, но тварите очевидно се страхуваха повече от гнева на господаря си, в случай че я изпуснеха, отколкото от светлината. Или просто бяха твърде глупави, за да се досетят, че наследницата на Мала владееше най-голяма сила, когато слънцето бе в зенита си.
– Твоя ли ще е честта, или моя? – попита Роуан.
Фенрис и Гавриел бяха станали на крака и ги наблюдаваха от безопасно разстояние с мечове в ръце. Елин протегна свободната си ръка и отвори белязана длан, а с другата грабна ножа от него. Едно рязко движение на острието по лепкавата й от морската вода кожа, и плътта й набъбна, обляна от топла кръв.
След секунда Роуан взе ножа и мирисът на неговата кръв изпълни носа й, изостри сетивата й. Елин протегна окървавена длан.
Магията й излетя в света, пращейки във вените й, в ушите й. Тя сдържа порива си да тропне с крак по дървения под, да развърти рамене.
– Бавно – повтори Роуан, сякаш усетил на колко тънък косъм виси силата й – и полека. – Окованата му ръка се плъзна през кръста й, за да я притисне към него. – Ще съм до теб през цялото време.
Тя вдигна глава да огледа лицето му – суровите черти и татуировката от едната му страна. Той се приведе да целуне нежно устните й и през това време долепи кървящите им длани.
В тялото й избухна магия, древна, подла и ехидна. Тя се изви до него и коленете й поддадоха от помитащата сила, която забушува из вените й.
А всички останали на палубата несъмнено виждаха просто двама прегърнати влюбени.
Но Елин проникваше надолу, надолу и все по-надолу в силата си, усещаше, че и той прави същото със своята, чувстваше как всяка частица от леда, вятъра и светкавиците му нахлуват буйно в нея. А щом и сърцевината на силата му я достигна, бързо се подчини на нейната, стопи се и се превърна в живи въглени и див огън. В нажеженото сърце на земята, което оформяше света и раждаше нови земи.
Надълбоко и все по-надълбоко.
Долавяше смътно как корабът се клати под тях, как желязото я хапе леко, отблъсквайки магията й, как Фенрис и Гавриел мъждукат край тях като свещи на вятъра.
От месеци не беше достигала същинските глъбини на мощта си.
Докато Роуан я обучаваше във Вендлин, тя сама поставяше ограничения на магията си. А онзи съдбовен ден с Валгите разруши бариерата, откривайки съвършено ново, недокосвано досега ниво под нея. И именно от него извлече сила, за да защити Доранел, цял ден дълба, за да проникне толкова навътре, да поеме нужната енергия.
Сегашното спускане бе започнала преди три дни.
Очакваше да достигне познатото дъно още на първия.
Но бе грешала.
А сега... сега, когато силата на Роуан се сливаше с нейната...
Ръката му още я притискаше и Елин усещаше като през мъгла лекото дращене на палтото му по лицето си, оръжията, скрити под него, мириса му, докато се изливаше успокоително върху нея.
Тя беше камък, хвърлен в морето на неговата мощ – тяхната мощ.
Надолу
и
надолу
и
надолу
Ето – ето го дъното. Посипано с пепел като гърлото на спящ кратер.
Единствено допирът на краката й в дървената палуба й пречеше да потъне в пепелта, да узнае какво се крие под нея.
Магията й прошепна, че трябва да разрови прахта и тинята, ала Роуан стегна хватката си около кръста й.