Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Полека – пророни в ухото й. – Полека.
Още от силата му се изля в нея – вятър и лед закипяха ведно с нейната магия, сливайки се в шеметен вихър.
– Близо са – предупреди ги Ролф, стоящ някъде наоколо... в друг свят.
– Цели се в средата на флотата – нареди й Роуан. – Запрати страничните кораби към рифа.
Където щяха да потънат, а после Фенрис и стрелците на Ролф щяха да избият оцелелите от екипажа им. Роуан трябваше да е нащрек, да следи наближаващата сила.
Елин ги усещаше, чувстваше как магията й настръхва срещу чернотата, сгъстяваща се отвъд хоризонта на съзнанието й.
– Почти навлизат в обсега ни – провикна се Ролф.
Тя започна да се издига, влачейки бездната от огън и жулел след себе си.
– Полека – пророни Роуан.
Нагоре и нагоре, обратно към морето и слънчевите лъчи.
Насам – зовеше я слънцето. – Към мен.
Магията й се устреми към него, към гласа му.
– Сега! – изрева Ролф.
И магията й изригна като див звяр, освободен от оковите.
***
Елин се справи добре, когато Роуан й предаде силата си.
Запъна се на няколко пъти, но... накрая овладя спускането.
Макар че нейната магия... този път кладенецът стигаше още по-надълбоко. Лесно можеше да се забрави, че тя все още растеше, че силата й щеше да съзрява заедно с нея.
А когато Ролф изкрещя „Сега!“, Роуан осъзна, че за своя зла участ, наистина бе забравил това.
Стълб от пламък, който не се разгоря, изригна от Елин, пробивайки със страшна сила небето, обагряйки света в червено, оранжево и златисто.
Огромната мощ я откъсна от обятията му и Роуан сграбчи ръката й в стоманена хватка, за да не се прекъсне единението им. Хората край тях отскочиха назад и някои паднаха на задници, вдигнали ужасени, смаяни погледи към небето.
Огнената колона се виеше все по-нагоре, същинско торнадо от смърт и живот, и възраждане.
– Свещени богове – пророни Фенрис зад него.
Магията на Елин продължаваше да се излива в света. А тя гореше все по-жарко, все по-необуздано.
Отметна задъхано глава назад със стиснати зъби и затворени очи.
– Елин – промълви предупредително Роуан.
Колоната от пламъци започна да се разширява, вече примесена със синьо и тюркоазено. Огън, способен да топи кости, да пропука земята.
Прекалено много. Беше й дал прекалено много, а тя бе проникнала твърде надълбоко в собствената си сила...
През ограждащите ги огньове Роуан зърна как изпадналата в смут вражеска армада се опитва трескаво да обърне посоката, да избяга.
Представлението на Елин вече не беше за тях.
Така или иначе не бяха способни да се измъкнат, не и със силата, бълваща от нея.
Представлението й беше за града, който ги наблюдаваше.
За света, който трябваше да разбере, че не е някаква си принцеса, заиграла се с красиви въгленчета.
– Елин – повтори Роуан, мъчейки се да дръпне връзката помежду им.
Но нямаше нищо.
Освен зейналата паст на безсмъртен, древен звяр. Звяр, отворил едното си око, говорещ на езика на хиляда светове.
Във вените му плъзна лед. Елин носеше Ключа на Уирда.
– Елин.
И в този миг го усети. Усети как дъното на мощта й се пропуква, сякаш звярът в Ключа на Уирда бе забил крак в него, долови как пепел и скални отломки се ронят от пукнатината.
А под нея като лава бълбукаше магията й.
Сякаш виждаше огненото сърце на Мала.
Елин се гмурна в лавата. Окъпа се в нея.
Роуан опита да я откъсне, да й изкрещи...
Но Ролф, изцъклил очи от ужас и страхопочитание, изрева:
– Стреляй!
Тя чу заповедта му. И със същата мощ, с която бе пронизала небето, огнената колона се стрелна надолу обратно в нея, където се заувива в кълбо от сила, толкова горещо, че цвъртеше в него, прогаряше душата му...
Пламъците угаснаха в същия миг, в който Елин се протегна към Роуан с нажежени ръце и изтръгна последните остатъци от магията му.
А сетне издърпа и ръката си от неговата. Докато силата й и Ключът на Уирда между гърдите й се сливаха.
Роуан се свлече на колене и нещо в главата му изпращя, сякаш го прониза гръм.
Щом Елин вдигна клепачи, той осъзна, че не е било гръм, а отворила се с трясък врата.
Лицето й стана безизразно. Студено като пролуките между звездите. А очите й...
Тюркоазеното пламтеше ярко... около сребърно ядро. Нямаше и точица златисто.
– Това не е Елин – пророни Фенрис.
Лека усмивка разцъфна по плътните й устни, родена от жестокост и надменност, а очите й обходиха желязната верига, увита около китката й.
Желязото се стопи и нажежените капки пробиха дървената палуба, политайки към тъмнината отдолу. Съществото, което гледаше през очите на Елин, сви едната й ръка в юмрук. През стиснатите й пръсти заструи светлина.