Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Какво сме объркали? – попита Умника.
– Защо беше цялата тази криеница с картините? Нали на разпита в полицията Марта каза, че сме искали само да отвлечем картините и да ги върнем веднага щом получим парите за откупа?
– Точно така – потвърди Марта.
– Добре тогава. В такъв случай изобщо нямаше нужда да усложняваме нещата. Можехме просто да занесем картините под мишница в музея и да си спестим всички главоболия с куклата и прочие. Да върнеш нещо, не е престъпление. И фалшивата следа от летище „Брома“ беше напълно излишна.
Кристина изсумтя и преди да се усети, започна да киха. Беше седяла на течение и отново беше настинала.
– Всичко това беше абсолютно безсмислено – заключи тя, извади носната си кърпичка и издуха носа си.
Марта сведе очи към масата и лицето й почервеня. Умника сплете пръсти на корема си, а Греблото започна да си тананика нещо. Накрая Ана-Грета наруши тишината.
– Но, за бога! Когато човек е толкова стар, понякога прави грешки. Това няма никакво значение!
– За бъдещите престъпления ще ни трябват млади и силни хора, които мислят с главата си – каза Кристина. – Като Андерс и Ема например. Ако човек не може да се справя с всичко, има нужда от помощ, а ние няма да станем по-млади.
– Ами, ами! – каза Ана-Грета. – Те няма да насмогнат на нашето темпо. Освен това се забавлявахме, нали? Не е ли това най-важното? И никой не пострада – освен проклетата детска количка, разбира се.
Като каза „детска количка“, тя не се сдържа и започна да се смее още по-весело и силно отпреди.
В този момент на Марта й се прииска да я прегърне, защото на връщане от летището и сама се беше сетила, че отново е сбъркала. Изобщо нямаше нужда да се промъкват тайно, за да върнат картините. Но тогава Марта не посмя да каже нищо и през цялото време се надяваше никой да не се сети за това. А сега се утеши с мисълта, че посещението на летище „Брома“ поне беше полезно с оглед на бъдещите им престъпления. Беше огледала внимателно както гишето за чекиране, така и охраната. А това със сигурност щеше да им свърши работа някой ден.
66.
Пронизителният звън на телефона разтърси стаята и главен инспектор Петерсон ядосано се вторачи в апарата. Цял ден говореше по телефона и нямаше никакво желание да го прави отново. Освен това ненавиждаше звъненето му. Приличаше му на норвежкия химн, а след последното световно първенство по ски не искаше да го чува повече. Петерсон вдигна слушалката.
– Какво?! Картините са открити в асансьора? Голяма позлатена рамка, две картини, според вас са на Реноар и Мо... не, не пипайте нищо... АБСОЛЮТНО НИЩО! Забранявам ви да ги пипате! Идвам веднага!
Главен инспектор Петерсон се изуми. Нима е възможно? Беше убеден, че картините много отдавна са продадени на международния пазар. Но жената по телефона беше напълно сигурна. Най-добре да побърза. Инспектор Стрьомбек разбираше важността на всичко това. Той грабна палтото си и двамата се отправиха към Националния музей. Паркираха на кея до бар „Кадиер“ пред хотел „Гранд“ и докато Петерсон затваряше вратата, сякаш забеляза една банкнота на тротоара. Наведе се и я вдигна – беше от петстотин крони, – но не видя никого наоколо.
– Кой разхвърля банкноти по петстотин крони, по дяволите? – измърмори той и прибра парите в джоба си.
Във фоайето на музея ги посрещна пазач с униформа. Заведе ги до асансьора – същия асансьор, който не работеше последния път, когато идваха тук. Но сега на вратата не пишеше „НЕ РАБОТИ“, а просто „ЗАТВОРЕНО“. Група от пенсионери, които си бяха резервирали обиколка с гид на изложбата „Грехове и страсти“ на първия етаж, се бяха подредили в кръг пред вратите на асансьора.
– Настояваме незабавно да пуснете асансьора – развика се възрастна дама в мига, в който забеляза пазача. – Как иначе да се качим горе? Какво очаквате от нас – да полетим?
– Или смятате да ни пренесете на ръце по стълбите? – обади се един сърдит мъж.
– Спокойно, спокойно – каза главен инспектор Петерсон и си проби път до вратите. – Ние сме от полицията. Опасявам се, че ще се наложи да почакате малко.
– От полицията?
Една достолепна дама на средна възраст протегна ръка към него. Носеше очила, червило и елегантен костюм.
– Аз съм госпожа Там, директорът на музея – представи се тя.
– Главен инспектор Петерсон.
– Картините са тук, вътре – каза тя и натисна копчето, за да отвори вратите на асансьора.
Във фоайето се разнесе неприятна миризма.