Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Доколкото разбирам, двамата с Ларс не сте били особено добри приятели.
— Не мога да повярвам, че някой би изрекъл това. — Касиопея погледна Марк дяволито. — Вие ли сте казали подобно нещо на майка си?
— Не, не беше той — каза Стефани. — Ройс Кларидън ми каза.
— Е, виж, с него трябва да сте внимателни. Ако му вярвате, само ще си навлечете неприятности. Предупредих Ларс за него, но той не ме послуша.
— По този въпрос сме на едно мнение — обади се Стефани.
Малоун представи Джефри.
— Вие сте от братството, нали? — попита Касиопея.
Джефри мълчеше.
— Не очаквах да ми отговорите. И все пак, вие сте първият тамплиер, с когото се запознавам по цивилизован начин.
— Не е точно така — възрази Джефри, посочвайки Марк. — Сенешалът също е от братството, а сте се запознали първо с него.
Малоун се замисли над тази информация. Досега младият мъж беше изключително мълчалив.
— Сенешал ли? — изненада се Касиопея. — Сигурна съм, че историята е интересна. Защо не влезем? Тъкмо приготвяха обяда ми, но когато видях, че идвате, помолих иконома да сложи допълнителни прибори. Вече трябва да са сервирали.
— Чудесно — каза Малоун. — Умирам от глад.
— Тогава да хапнем. Имаме много за обсъждане.
Те я последваха вътре и Малоун огледа скъпите италиански скринове, уникалните рицарски доспехи и испанските поставки за факли, дамаските от Бове и фламандските картини. Колекция за познавачи.
Стигнаха до просторна трапезария с облепени с позлатена кожа стени. Слънчевата светлина се процеждаше през прозорците с пищна драперия и заливаше масата с бяла покривка и мраморния под в светлозелени тонове. От тавана висеше полилей с дванайсет електрически свещи. Прислугата слагаше блестящи сребърни прибори на всяко място.
Обстановката бе впечатляваща, но вниманието на Малоун беше приковано от мъжа, който седеше на отсрещния край на масата.
Класацията на списание „Форбс“ го сочеше като осмия по богатство човек в Европа, а властта и влиянието му бяха правопропорционални на милиардите му. Държавни глави и членове на кралското семейство го познаваха добре. Кралицата на Дания го наричаше свой личен приятел. Благотворителни организации по целия свят разчитаха на щедрите му дарения. През последната година Малоун бе прекарвал поне три дни седмично в компанията му. Разговаряха за книги, за политика, за света, за несправедливия живот. Малоун пристигаше и си отиваше от имението му, сякаш беше част от семейството му, и в много отношения се чувстваше точно така.
Сега обаче се появиха сериозни съмнения. Почувства се глупаво.
Но Хенрик Торвалдсен само се усмихваше.
— Крайно време беше, Котън. Чакам те от два дни.
Четвърта част
45
Дьо Рокфор седеше на мястото до шофьора, съсредоточил поглед върху джипиес екрана. Проследяващото устройство работеше отлично и сигналът се предаваше ясно. Шофираше един от братята, а Кларидън седеше на задната седалка до друг брат. Дьо Рокфор все още беше ядосан заради намесата на Кларидън в Рен. Нямаше никакво намерение да умира и в крайна сметка щеше да отскочи от пътя на колата, но много му се искаше да разбере дали Котън Малоун притежава достатъчно твърдост, за да го прегази.
Братът, паднал от скалистия склон, беше мъртъв, прострелян в гърдите преди падането. Защитната жилетка „Кевлар“ не беше позволила на куршума да пробие тялото му, но си бе счупил врата при падането. За щастие не носеше документи за самоличност, но жилетката щеше да създаде проблеми. Подобна екипировка говореше за добро планиране, но нищо друго не свързваше мъртвия мъж с абатството. Всички братя знаеха устава. Ако убиеха някого от тях извън абатството, телата им се погребваха неидентифицирани. Както стана с брата, скочил от Кръглата кула, жертвата от Рен щеше да се озове в районната морга, а тленните останки — да бъдат погребани в някое общинско гробище. Но преди това да се случи, магистърът трябваше да спази процедурата и да изпрати свещеник, който да прибере останките в името на Църквата и да предложи да извърши безплатно погребение. Досега подобно предложение не бе отхвърлено. Жестът не будеше никакви съмнения и осигуряваше подходящо погребение на братята.
Бе напуснал Рен едва след като претърси къщите на Ларс Нел и Ърнст Сковил, но и в двете не откри нищо. Хората му бяха докладвали, че Джефри носел раница, която предал на Марк Нел на паркинга. Двете откраднати книги със сигурност бяха в нея.