Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Но увековечаваха и хитростта.
Той знаеше местната легенда от времето на краткото господство на мюсюлманите над града през VIII век. В крайна сметка франките дошли от север, за да си възвърнат крепостта, и верни на себе си, устроили дълга обсада. По време на един от набезите бил убит владетелят на маврите и задачата да брани стените се паднала на дъщеря му. Тя била изключително умна и създала илюзията за множество войници, като накарала малобройните си бойци да тичат от кула на кула, а дрехите на мъртвите натъпкала със слама. В крайна сметка храната и водата и на двата лагера свършили. Дъщерята на владетеля заповядала да хванат последното прасе и да го нахранят с последния чувал жито. После хвърлила прасето над стените. Животното се разбило в земята, коремът му се пръснал и житото се разсипало. Франките останали смаяни. След такава продължителна обсада неверниците явно разполагали с достатъчно храна, за да угояват животните си. И се оттеглили.
Сигурен бе, че това е само легенда, но предлагаше интересен пример за човешка находчивост.
Котън Малоун също бе проявил находчивост, премествайки електронното устройство в друга кола.
— Какво става? — попита Кларидън.
— Подвели са ни.
— Това не е ли тяхната кола?
— Не.
Къде ли бяха отишли, запита се той. Тогава му хрумна нещо друго.
— Възможно ли е Марк Нел да е чувал за Касиопея Вит?
— Oui — отвърна Кларидън. — Двамата с баща му неведнъж са я обсъждали.
Възможно ли бе да са отишли при нея? Вит се беше намесила три пъти и винаги беше заемала страната на Малоун. Може би той я смяташе за свой съюзник.
— Елате. — И той отново тръгна към колата.
— Какво ще правим сега? — попита Кларидън.
— Ще се молим.
— За какво? — попита Кларидън.
— Интуицията ми да се окаже вярна.
46
Малоун беше бесен. Хенрик Торвалдсен очевидно знаеше много, но не беше споделил с него абсолютно нищо. Той посочи Касиопея.
— Приятелка ли ти е?
— Познавам я от доста време.
— А докато Ларс Нел беше жив? Познавахте ли се?
Торвалдсен кимна.
— А Ларс знаеше ли?
— Не.
— Значи и него си измамил. — Гласът му издаваше гняв.
Датчанинът явно се почувства длъжен да се защити. В крайна сметка беше притиснат.
— Котън, разбирам раздразнението ти. Но човек невинаги може да бъде толкова разговорлив. Трябва да проучи различни гледни точки. Сигурен съм, че когато си работил за американското правителство, си постъпвал по същия начин.
Малоун не се поддаде на провокацията.
— Касиопея следеше Ларс. Той знаеше за нея и я смяташе за досадница. Но истинската й задача беше да го пази.
— А защо просто не сте му казали?
— Ларс беше упорит човек. По-лесно беше Касиопея просто да го наблюдава. За съжаление тя не успя да го предпази от самия него.
— Точно така пишеше в досието му. — Стефани пристъпи напред, а изражението на лицето й показваше, че е готова за битка. — Съмнителни мотиви, нелоялност, измама.
— Това ме обижда. — Торвалдсен я изгледа гневно. — Особено след като Касиопея се грижеше и за вас двамата.
Тук Малоун не можеше да спори.
— Трябваше да ни кажеш.
— И защо? Доколкото си спомням, и двамата бяхте твърдо решени да дойдете във Франция, особено ти, Стефани. Какво щяхме да спечелим? Ето защо исках да съм сигурен, че Касиопея е наблизо, в случай че имате нужда от нея.
Малоун не бе склонен да приеме такова неправдоподобно обяснение.
— Хенрик, поне можеше да ни дадеш малко информация за Раймон дьо Рокфор, когото явно и двамата сте познавали. Ти обаче ни остави на тъмно.
— Нямаше много за казване — намеси се Касиопея. — Докато Ларс беше жив, братята само го наблюдаваха като мен. Никога не съм се срещала лично с Дьо Рокфор. Видях го едва през последните няколко дни. Знам за него, колкото и вие.
— Тогава как предвиди ходовете му в Копенхаген?
— Не съм. Просто те проследих.